Тя изкара фургона встрани от пътя, а сърцето й се преобърна, щом побеснялото стадо изплува пред погледа й. Червенокосата жена се надигна и пипнешком се добра до капрата. Очите й се разшириха, щом видя приближаващото стадо.
— Какво става?
— Стампедо. — Кончита вирна гордо брадичка, твърдо решена да не показва страха си. — Нещо е изплашило животните и сега бягат панически.
Уолкър, който с всички сили се опитваше да овладее коня си, танцуващ нервно под него, се обърна рязко към Кончита:
— Ще отида да помогна, преди да сме изгубили половината стадо. Вие стойте тук, в безопасност. В никакъв случай не помръдвай фургона оттук, разбра ли?
Кончита не му отговори.
— Отговори ми, по дяволите, или още сега ще пробия сърцето ти с куршум!
Кончита стисна упорито устни.
— Няма да мърдам фургона.
Погледът й остана вторачен в Уолкър, докато не го изгуби сред прахоляка.
Тропотът на обезумялото стадо заглъхваше в далечината. Облакът от прах, който остана подире му, все още се носеше в озарения от слънце въздух и се стелеше на пластове по неподвижния фургон, спрян на безопасно разстояние от пътя.
Рийд върза коня си сред храстите и предпазливо приближи фургона. Пушката в ръката му бе заредена, но Уолкър не се мяркаше наоколо. Дотук всичко се развиваше според плана му. Уолкър бе чул навреме наближаващото стадо и бе изместил фургона на безопасно разстояние от пътя. А после сигурно беше отишъл да помага да съберат животните.
Той огледа внимателно околността за последен път и приближи фургона. Уолкър го нямаше. Пътят му беше чист.
И тогава дочу шум от нечии стъпки.
Рийд се обърна в момента, в който проеча женски глас, студен и непреклонен като смъртта:
— Хвърли оръжието, senor!
— Рийд!
Частити се олюля от изненада, щом видя Рийд да стои жив и здрав, изправен в целия си ръст пред нея. Само преди минути бе видяла Уолкър да изчезва след обезумялото стадо и бе почувствала цевта на револвера на Кончита, притисната между ребрата й. Вцепенена, тя нямаше друг избор, освен да се подчини на мексиканката, да слезе от фургона и да чака, без да издаде и звук. Чувстваше се смутена и изплашена, но последното нещо, което бе очаквала, беше да види Рийд, застанал на няколко крачки от нея.
А сега сърцето й тупкаше учестено, докато незабравимите сини очи я изучаваха изпитателно. Онемяла от изумление, Частити понечи импулсивно да се втурне в обятията му, но хладната цев на револвера в гърба й я възпря.
— Не мърдай! — нареди й мексиканката с леден глас.
Рийд пристъпи инстинктивно крачка напред, но Кончита отново извиси глас:
— Спри или ще стрелям!
Рийд се закова на място.
— Хвърли оръжието!
Рийд разтвори ръка и пушката тупна на земята. А когато заговори, плътният му глас беше сладка музика за ушите й, която допреди миг Частити смяташе, че никога повече няма да чуе:
— Добре ли си, Частити?
— Той ми каза, че си мъртъв! — Частити все още беше като замаяна. — Видях как куршумът те улучи. Видях как падна. Затова му повярвах!
Кончита махна на Рийд да се приближи. Спря го, щом стигна на няколко ярда разстояние от тях. После притисна револвера още по-плътно в гърба на Частити и се обърна остро към Рийд:
— Ти не си божи служител, за какъвто се представяш, нали, senor?
Очите на Рийд се впиваха в Частити с такъв копнеж, че сърцето й подскочи.
— Не — отвърна лаконично той.
— Знаех си. Защо си тук?
— Навлязох на индианска територия, за да заловя Морган. — Частити почувства тръпката, която разтърси Кончита, докато Рийд продължи: — Отдавна го преследвам. Исках да го хвана и да го изправя пред закона… но вече не ме е грижа за това. Искам само да измъкна Частити оттук, преди да е станало твърде късно.
— Сигурно искаш да убиеш Морган?
Изсеченото лице на Рийд се скова.
— Ако той се опита да ме убие или ако посегне на Частити — да, бих го убил.
— Знаех, че наблюдаваш фургона.
Ненадейното признание на Кончита накара Частити да се обърне сепнато към нея. Мексиканката продължи, без дори да трепне:
— Снощи беше край лагера. Наблюдаваше ни, докато Морган и жена ти се разхождаха. Беше по-неподвижен и от сенките. — Неочаквано тя запита: — Какво ще направиш сега, ако сваля револвера?
— Просто ще взема Частити със себе си. Ще имаме нужда от известна преднина. Затова и подплаших стадото, за да можем двамата с Частити да изминем достатъчно разстояние, преди Морган и хората му да ни последват.