— Не, стампедото няма да ви осигури достатъчно преднина.
Частити видя как изражението на Рийд се скова, преди Кончита да подметне:
— Аз ще ви дам времето, от което се нуждаете.
Кончита свали бавно револвера. Частити мигом се втурна напред и успя да направи само няколко неуверени крачки, преди силните ръце на Рийд да се сключат около нея. Останала без дъх, тя се опиваше от топлината му, от аромата му.
— Побързайте, трябва да вървите!
Частити се обърна сепнато към Кончита.
— Ела с нас!
— Не.
— Няма да си в безопасност, ако Морган се досети, че си ни помогнала.
Устните на Кончита се изопнаха в усмивка, в която нямаше топлота.
— Знам как да се оправя с Морган.
— Но…
— Само едно нещо искам от теб. — Кончита повдигна полата си и извади лъскав нож от ножницата на бедрото си. Тя пристъпи към тях и ръката й се стрелна с такава скорост, че Частити дори не осъзна намерението й, преди да види яркия кичур коса в дланта й. После мексиканката отстъпи крачка назад и сдържано нареди: — А сега вървете!
Рийд се наведе да вдигне пушката си от земята и обгърна с ръка раменете на Частити.
— Да вървим.
— Но…
Гласът на Частити замря, щом Кончита рязко се обърна и се покатери във фургона.
Миг по-късно Частити вече седеше на седлото пред Рийд и нямаше сили да мисли за нищо друго, освен за познатата топлина на гърдите му и ритмичния ход на коня, който ги отвеждаше далеч от злото.
Онзи малоумен глупак изобщо не биваше да ги оставя сами!
Пришпорвайки коня си до предела на силите му, Морган препускаше, приведен на седлото, по утъпкания от копита път, по който говедата бяха преминали едва преди час. Разярен от неочаквания развой на събитията, той все още не можеше да проумее какво бе подплашило животните. Единственото нещо, в което беше сигурен, бе, че когато преди час го видя да изплува от прашния облак зад гърба му, Уолкър беше по-близо от всякога до опасността да срещне небесния си създател.
Морган напрегна погледа си в далечината и различи очертанията на фургона пред себе си. При вида на прашния брезент въздъхна с облекчение. И сам не знаеше какво бе очаквал да види. Отдавна нямаше доверие на Кончита. Може би беше очаквал тя да потегли с Частити и фургона, но мексиканската кучка явно бе твърде умна, за да го стори. Тя несъмнено знаеше, че би я преследвал до последно и че щом я настигнеше, животът й щеше да продължи само колкото трае едно натискане на спусъка.
Истината беше, че започваше да се чувства неудобно в ролята, която играеше пред Частити. Търпението му беше на изчерпване. Случваха се твърде много непредвидени неща.
Морган спря коня си недалече от фургона и застана нащрек. Нещо не беше наред. Отвътре не се долавяше никакво движение.
Морган инстинктивно докосна с ръка револвера в кобура си. С изострени сетива, той приближи предпазливо фургона и огледа напрегнато околността. Беше на няколко ярда от фургона, когато пред него се изправи Кончита.
— Къде е Частити? — попита я Морган.
— Във фургона. Беше изморена и заспа.
— Заспа? При цялата тази врява? — Морган хвърли поглед към фургона. — Ходи ли да я видиш? Сигурно развива треска?
— Не. Просто спи.
Морган оголи злобно зъби насреща й. Имаше нещо в начина, по който го гледаше. Той се усмихна.
— Нали не си мислиш, че ще успееш да ме измамиш, Кончита?
— Да те измамя ли, Морган?
Кончита пристъпи крачка към него — достатъчно, за да види блясъка на тъмните й коси, сочния цвят на кожата й и дълбините на огромните й очи, толкова черни, че човек можеше да се изгуби в тях. Познатият аромат на мускус изпълни въздуха помежду им. Морган си спомни безбройните пъти, когато този аромат го бе поглъщал, беше го докарвал до луда страст по сочната й плът.
Но тези дни бяха безвъзвратно отлетели.
Кончита простена от изненада, когато Морган я отблъсна грубо встрани. В следващия миг той се насочи решително към фургона. Изкачи се по стъпалата и се закова на прага. Одеялото бе придърпано високо върху тялото Частити. Беше толкова плътно завита, че се виждаше само кичур от великолепните й коси.
Морган пристъпи бавно към нея и внезапно го връхлетя просветление. Частити беше неподвижна — съвсем неподвижна. Гърдите му се повдигаха тежко от вълнение, щом посегна да докосне косата й. От устните му се изтръгна стон на изумление, когато кичурът остана в ръката му.
Морган дръпна рязко одеялото и видя купчина сгънати дрехи. Извън себе си от гняв, той скочи от фургона. С разкривено от ярост лице се запъти към Кончита, но се закова на място в мига, в който видя лъскавия револвер в ръцете й.
— Puta… какво си й сторила?