В единайсет и четиридесет, двайсет минути преди отплаване, сребрист Ролс-Ройс с шофьор пристигна до Кей 90 и спря. Дейвид Кениън изскочи от колата, погледна часовника си и каза на шофьора:
— Перфектно време, Ото.
— Благодаря ви, сър. Мога ли да пожелая на вас и госпожа Кениън приятен меден месец?
— Благодаря — Дейвид Кениън побърза към мостика, където показа билета си. Придружи го същият офицер, който бе посрещнал Джил.
— Госпожа Темпъл е в каютата си, господин Кениън.
— Благодаря ви.
Дейвид си представи как го чака в стаята на младоженците и сърцето му се разтуптя. Тъкмо тръгна натам, когато един глас го спря:
— Господин Кениън…
Дейвид се обърна. Човекът, тръгнал от перилата към него, се усмихваше. Не беше го срещал преди. Дейвид притежаваше присъщата на милионерите неприязън към дружелюбни непознати. Почти неизменно те искаха нещо.
Мъжът протегна ръка и Дейвид я пое предпазливо.
— Познаваме ли се? — попита той.
— Аз съм стар приятел на Джил — каза човекът и Дейвид се успокои. — Казвам се Лоурънс. Клифтън Лоурънс.
— Здравейте, господин Лоурънс — беше нетърпелив да си тръгне.
— Джил ме помоли да ви посрещна — каза Клифтън. — Подготвила ви е малка изненада.
Дейвид го погледна.
— Каква изненада?
— Елате ще ви покажа.
Дейвид се поколеба за миг.
— Добре, дълго ли ще трае?
Клифтън Лоурънс го погледна и се усмихна.
— Не мисля.
Слязоха с асансьора до палуба С. Минаха покрай групи пристигащи пътници и изпращачи. Тръгнаха по коридора към голяма двукрила врата. Клифтън я отвори и въведе Дейвид вътре. Озоваха се в огромен празен салон. Той се огледа, объркан.
— Тук?
— Тук — усмихна се Клифтън.
Обърна се, погледна към оператора и кимна. Операторът бе алчен. Клифтън трябваше да му бутне двеста долара, за да го уговори.
— Нали ако разберат, ще ми изстине мястото — бе измърморил той.
— Никой няма да разбере — уверяваше го Клифтън. — Това е шегичка. От теб се иска само да заключиш вратата след като влезем с моя приятел и да пуснеш филма. След десетина минути ще излезем.
Накрая операторът се бе съгласил. Дейвид гледаше Клифтън с учуден поглед.
— Филм? — попита.
— Седнете само, господин Кениън.
Дейвид седна на крайния стол и протегна настрани дългите си крака. Клифтън седна срещу него. Гледаше лицето на Дейвид, когато светлините угаснаха и ярките образи започнаха да трепкат на екрана.
Чувстваше се като че ли някой го удря в слънчевия сплит с железни чукове. Дейвид гледаше неприличните сцени и умът му отхвърляше видяното. Джил, младата Джил, изглеждаща точно както когато се влюби в нея, лежеше гола на леглото. Виждаше ясно всички подробности. Гледаше, онемял и невярващ, как един мъж се доближава отстрани и вкарва пениса си в устата й. Тя започна да го смуче ласкаво, с любов. Друго момиче влезе в кадър, разтвори краката на Джил и вкара езика си дълбоко в нея. Дейвид помисли, че му прилошава. В един безумен миг реши, че всичко това може да е трикова снимка, монтаж, но камерата следеше всяко движение на Джил. После в сцената се появи мексиканец, качи се върху Джил и пред очите на Дейвид се спусна червена пелена. Отново бе на петнайсет години и там на екрана бе сестра му Бет, седнала върху мексиканския градинар на леглото, охкаща: „О, Боже, обичам те, Хуан. Продължавай, еби ме. Не спирай!“ Дейвид стоеше на вратата, гледаше любимата си сестра и не вярваше на очите си. Изведнъж бе обладан от сляпа, неудържима ярост. Грабна стоманен нож за писма от бюрото, блъсна сестра си настрана и заби ножа в гърдите на градинаря. После отново и отново, докато стените се покриха с кръв, а Бет пищеше: „О, Боже, не! Стига, Дейвид! Аз го обичам! Ще се женим!“ Имаше кръв навсякъде. Майка му влезе в стаята и го изпрати вън от града. После научи, че е позвънила на областния прокурор, близък приятел на семейство Кениън. Говорили дълго в кабинета, а после тялото на мексиканеца било откарано в затвора. На другата сутрин било обявено, че се е самоубил в килията. Три седмици по-късно Бет била приета в заведение за душевноболни.
Всичко това отново заля Дейвид, непоносимата вина за стореното. Той обезумя. Хвана мъжа, седнал срещу него, стовари юмрук в лицето му и започна да го удря, крещейки безсмислени, несвързани думи. Наказваше го заради Бет и заради собствения си срам. Клифтън Лоурънс се опита да се защити, но нямаше как да спре ударите. Друг юмрук срещна носа му и той усети как нещо се чупи. Следващият избухна в устата му и кръвта започна да шурти като река. Стоеше безпомощен, очакващ следващите удари. Но изведнъж те спряха.