— Мамо! Татко! Къде сте? Мамо! Никой не отговори.
Джоуи знаеше, че не може да спре Селест, затова я последва, докато тя се втурваше в стаите, блъскайки вратите, викайки родителите си с нарастващ страх. На долния етаж имаше четири стаи, на горния — също, освен това имаше и две бани — къщата не беше палат, но беше хубав дом и навсякъде имаше книги. Накрая Селест провери и своята стая, но родителите и не бяха там.
— Хванал ги е — повтаряше като обезумяла тя.
— Не, не мисля. Огледай се — няма следи от насилие, Няма признаци, че се е водила борба. А не смятам, че те щяха да го последват доброволно, не и в тази буря.
— Тогава къде са?
— Ако им се е наложило неочаквано да отидат някъде, щяха ли да ти оставят бележка?
Без да отговаря, Селест се обърна, излетя в коридора и се затича надолу по стълбите към първия етаж.
Джоуи я настигна чак в кухнята, където тя вече четеше някаква бележка, закачена на коркова дъсчица до хладилника.
Селест.
Бев не се е върнала от църковната служба тази сутрин. Никой не знае къде е. Шерифът я търси. Отиваме в Ашървил при Фил и Силви. Загубили са ума и дума от притеснение. Сигурна съм, че всичко ще се оправи. Каквото и да стане, ще се приберем у дома преди полунощ. Надявам се, че си изкарала добре у Линда. Заключи вратите. Не се притеснявай. Бев ще се върне. Бог няма да позволи нещо да й се случи. Обичам те, мама.
Селест обърна гръб на корковата дъска и се втренчи в стенния часовник — показваше девет и две.
— Слава Богу, че не може да се добере до тях — с облекчение въздъхна тя.
— Ръцете — внезапно се сети Джоуи. — Дай да ти видя ръцете.
Селест ги вдигна. Ужасяващите рани бяха избледнели до леки синини.
— Сигурно взимаме правилни решения — каза той и се разтрепери от облекчение. — Променяме съдбата. Поне твоята. Просто трябва да продължим в същия дух.
Вдигна поглед към нея и видя, че тя втренчено гледа нещо над рамото му. Сърцето му подскочи и той се обърна, вдигайки заплашително лоста срещу невидимата опасност.
— Не — побърза да го успокои Селест. — Просто видях телефона. Можем да се обадим за помощ. На шерифа. Нека да знаят къде е Бев и къде да търсят Пи Джей.
Телефонът беше стар модел с шайба. Джоуи не беше виждал такъв от доста време. Странно, но повече от всичко останало това го убеди, че се е върнал с двайсет години назад. Селест набра номер, ала веднага започна да натиска нервно вилката:
— Няма сигнал. — Заради вятъра, леда… линиите сигурно са прекъснати.
— Не, той е виновен. Прерязал е жиците.
Джоуи знаеше, че е права.
Селест тресна слушалката и излезе от кухнята.
— Хайде, можем да се справим по-добре и без лоста — подвикна му тя.
В кабинета Селест отиде до дъбовото бюро и от средното чекмедже извади ключ за шкафа с оръжията.
Две от стените бяха целите в рафтове, отрупани с книги. Джоуи прекара ръка по цветните им гърбове и тъжно рече:
— Едва тази нощ най-накрая осъзнах, че… когато ме накара да си замълча за убийството, Пи Джей открадна бъдещето ми.
Селест отвори витринката на шкафа с оръжията и попита:
— Какво значи това?
— Исках да стана писател. Винаги съм мечтаел за това. Но писателят се опитва да… поне ако е добър, винаги се опитва да разкрива истината. Как можех да стана писател, да търся истината, когато не можех дори да застана лице в лице с истината за брат си? Пи Джей ме остави без бъдеще, без посока в живота. И той стана писател.
Селест освободи една пушка от стойката й в шкафа и я сложи на бюрото:
— „Ремингтън“. Двайсети калибър с помпа. Хубава пушка. Я ми кажи нещо — как е успял да стане писател, след като става дума за истината? Та той е лъжец и измамник. Добър писател ли е?
— Всички казват така.
Момичето извади още една пушка и я сложи до другата на бюрото:
— И тази е „Ремингтън“. Татко е пристрастен към марката. Дванайсети калибър. Прикладът е от красиво орехово дърво, нали? Какво мислиш ти? Добър писател ли е той във вашето бъдеще?
— Преуспял е.
— Е, и? Това не значи непременно, че е добър.
— Спечели доста награди и винаги съм се преструвал, че го мисля за добър. Но… никога не съм го вярвал наистина.
Селест търсеше нещо из най-долното чекмедже в шкафа и приведена напред, решително каза:
— Значи тази нощ ще си върнеш бъдещето — и ти ще бъдеш добър.
В единия ъгъл на кабинета имаше метална кутия, голяма колкото куфарче. Тиктакаше и цъкаше.
— Какво е това? — полита Джоуи, сочейки кутията.
— Следи за повишаването на карбон-моноксида и на другите токсични газове, които подземните пожари освобождават. Има един и в мазето. Тази стая е достроявана, така че за нея трябваше отделен монитор.