— Трийсет долара. Просто мъничък символ, който да го забавлява. Плати ми за съучастничеството, че позволих да му се размине убийството, превърна ме в Юда.
Селест драсна клечка кибрит, за да запали свещите, и рече:
— Значи за него Юда Искариотски е — какво е — нещо като сатанински светец ли?
— Нещо такова.
— Дали Юда е отишъл в ада за предателството си срещу Исус? — зачуди се тя.
— Ако вярваш в ада, значи Юда сигурно е в някой от най — страховитите му кръгове.
— Е, ти, разбира се, не вярваш в ада.
— Виж, не е важно в какво вярвам аз, важно е в какво вярва Пи Джей.
— Не си прав.
Той обаче заяви:
— Не твърдя, че разбирам всички извратености и гадости на самозаблудата му, но горе-долу я схващам. Не се и съмнявам, че някой първокласен психиатър също ще се затрудни да разбере изкривеното съзнание на по-големия ми брат.
Селест запали и последната ароматна свещ и отвърна:
— Значи Пи Джей се е прибрал у дома от Ню Йорк, поразходил се е наоколо и е видял какво е положението в Коъл Вали. Видял е изоставените къщи и токсичните газове. Видял е, че вентилационните шахти са много повече. Разбрал е за горещата пукнатина в края на града. Църквата пък е поругана. Все едно целият град потъва в дълбините на пъкъла. Всъщност той се продънва в ада пред очите му. И това го е възбудило. Така ли мислиш, че е станало?
— Аха. Много от психарите са чувствителни към символичното. Те живеят в своя реалност. В техния свят всичко има скрит смисъл. Няма съвпадения.
— Говориш все едно си зубкал за изпит по предмета.
— През годините прочетох доста книги за поведението на психопатите. Отначало си втълпявах, че го правя като проучване за романите, които щях да пиша. После, когато признах пред себе си, че никога няма да стана писател, пак продължих да ги чета.
— Ала подсъзнателно си се опитвал да разбереш Пи Джей.
— Социопат-убиец с религиозни халюцинации като брат ми може да вижда демони и ангели, маскирани като обикновени хора. Той вярва, че небесните сили са замесени и в най-незначителното събитие. Светът, в който живее, е изключително драматично място, изпълнено със зловещи, заплетени конспирации.
Селест кимна. Разбираше го. В края на краищата като дъщеря на директор на гимназия бе израснала в дом, пълен с книги.
— Той е гражданин на страната Параноя. Добре, значи може би е убивал години наред, след като е заминал за колежа, ако не и преди това, едно момиче тук, друго — там, по някое и друго жертвоприношение от време на време. Но ситуацията в Коъл Вали наистина го съблазнява, кара го да извърши нещо специално, нещо нечувано.
Джоуи постави статуята на Богородица срещу запалените свещи и включи малката крушка.
— И затова ние ще провалим плановете му, като отворим отново вратите на църквата за Господ. Ще се озовем направо в центъра на фантазията на Пи Джей и ще преборим неговите символи с нашите, ще отблъснем едно суеверие с помощта на друго.
— И как по-точно ще го спре това? — попита Селест и се приближи до Джоуи, за да запали трите молитвени свещички в рубиневочервените свещничета, които той старателно бе подредил пред керамичната Дева.
— Това ще го разтърси, така поне се надявам. Това е първото нещо, което трябва да направим — да го разтърсим, да накърним самоувереността му и да го накараме да престане да се крие в мрака, където нямаме шанс срещу него.
— Като див вълк е — съгласи се Селест, — който обикаля около лагерния огън.
— Той вече е запланувал това жертвоприношение — дванайсет жертви, дванайсет невинни души, а той вярва, че трябва да ги достави. Но е решил да направи сцената с труповете в църква, от която Господ е бил прогонен.
— Изглеждаш толкова сигурен… сякаш сте на една вълна.
— Той ми е брат.
— Страшничко е.
— И за мен е. Но усещам, че Пи Джей има нужда от „Сейнт Томас“. Няма начин да открие друго място като това, не и тази нощ. И сега, когато е започнал деянието си, той се чувства призван да го завърши. Тази нощ. Ако ни наблюдава в този момент, ще види какво правим и това ще го потресе, ще го накара да излезе от убежището си и да ни принуди да развалим направеното.
— Защо просто не ни застреля през прозореца и после не дойде сам да го развали.
— Можеше да го направи, ако се бе усетил по-рано, но разпятието вече е окачено и е прекалено късно. Дори да съм прав само наполовина за умопомрачението му, дори той да е само наполовина толкова луд, колкото го мисля… Не вярвам, че ще смее да докосне разпятие, поставено в святая светих, също като вампирите.