Джорджа и Пепър станаха.
Един от детективите се приближи до Пепър и й зададе няколко последни въпроса.
Никой не попита нищо Джорджа, която изведнъж се вцепени и се втренчи в чувала, където беше бившият й съпруг.
Служителите на моргата продължиха да бутат количката. Колелата скърцаха.
Джорджа не откъсваше очи от трупа.
Още не изпитваше скръб, но я обзе силна вълна на меланхолия и дълбока тъга заради всички онези неща, които можеше да бъдат съвсем различни.
— Да се качим горе — предложи Пепър.
Тя настоя да опише необикновения сексуален глад на Алън. През последните два месеца сексът явно го беше обсебил.
Джорджа не искаше да слуша това, но да накара проститутката да млъкне, беше по-трудно, отколкото да издържи на бръщолевенето й.
През последните седмици дните на Алън били посветени на преследване на еротични наслади, макар че този факт прозвуча по-скоро като трескаво отчаяние, отколкото като удоволствие. Той си взимал отпуск, за да прекарва дълги и лудешки часове в леглото с Пепър или с другите две проститутки, за чиито „кариери“ се грижел, и нямало поза и перверзия, която да не е изпробвал. Алън започнал да се интересува от възбуждащи средства, уреди и дрехи, пръстени за пенис, обувки с шпори, вибратори, мехлеми, съдържащи кокаин, белезници…
На Джорджа й се догади.
— Моля ви, престанете. Какъв е смисълът? Човекът е мъртъв, за Бога.
Пепър сви рамене.
— Мислех, че ще искате да знаете. Той хвърляше много пари за… тази обсебеност от секса. След като сте изпълнител на завещанието, смятах, че ще искате да знаете.
Джорджа седна на тъмносиньото кожено кресло до лакираната черна маса и набързо прегледа завещанието на Алън Артър Рукоф на светлината на модерната лампа от лъскава стомана с формата на конус. Най-изненадващото беше, че Алън бе завещал всичко, което притежаваше, на Марси, чието бащинство беше готов да отрече.
Пепър се настани на черен лакиран стол с бяла тапицерия, поставен до остъклената стена.
— Не мисля, че е оставил много пари. Той харчеше без задръжки. Но има кола и бижута.
Джорджа забеляза, че завещанието е заверено при нотариуса едва преди четири дни и потрепери.
— Алън трябва да е обмислял самоубийство, инак нямаше да завери завещанието.
Пепър сви рамене.
— Сигурно.
— Но вие не съзряхте ли опасността? Не видяхте ли, че е изпаднал в беда?
— Вече ви казах, че от два месеца Алън се държеше странно.
— Да, но през последните няколко дни трябва да е имало видима промяна, нещо различно от предишната странност. Не се ли запитахте за това, когато Алън ви каза, че е написал завещание? Нямаше ли в държанието му нещо, което да ви притесни?
Пепър нетърпеливо стана.
— Не съм психолог, скъпа. Нещата му са в спалнята. Ако искате да дадете дрехите му на благотворителни организации, ще им се обадя. Но може да вземете личните му вещи. Ще ви покажа къде са.
На Джорджа й се догади от моралното падение, до което бе стигнал Алън, но изпита и угризения заради смъртта му. Можеше ли да направи нещо, за да го спаси? Оставяйки всичко на Марси и определяйки Джорджа за изпълнител на завещанието му, в последните си дни той, изглежда, бе изпитвал нужда от тях и макар да беше жалък и недостатъчен, жестът му я трогна. Тя се опита да си спомни как бе прозвучал гласът му преди Коледа, когато за последен път говори с него. Спомни си само студенина, арогантност и егоизъм, но вероятно имаше други, по-трудно доловими нюанси, които би трябвало да чуе — безпокойство, обърканост, самота и страх.
Размишлявайки върху всички тези неща, Джорджа тръгна след Пепър и влезе в спалнята. Никак не й беше приятно да рови из вещите на Алън, но трябваше да изпълни това задължение.
Проститутката бутна вратата и спря на прага.
— По дяволите. Не мога да повярвам, че проклетите ченгета не са почистили.
Преди да осъзнае, че там е банята, където Алън се бе самоубил, Джорджа погледна през открехнатата врата. Всичко беше изпръскано с кръв. На стената зад тоалетната имаше петна, засъхнали в зловещи очертания, сякаш душевното състояние на Алън и смисълът на смъртта му трябваше да бъдат разчетени от някой проницателен психолог.
— Прострелял се е два пъти — каза Пепър, описвайки подробности, които Джорджа не искаше да чува. — Първо в пениса. Странно, нали? Сетне е пъхнал дулото в устата си и отново е натиснал спусъка.
Джорджа долови стипчивия мирис на кръв.
— Проклетите ченгета трябваше да изчистят поне най-големите петна — заяви Пепър, сякаш полицаите трябваше да бъдат въоръжени не само с пистолети, но и с четки и сапун. — Чистачката ще дойде чак в понеделник. И няма да иска да се занимава с тази гадост.