— Благодаря. А сега? Какво да правя?
— Не мога да ви помогна — побърза да каже Кристофсън. — Почти от десет години не работя в разузнаването и вече нямам връзки там. Нямам представа кой е блокирал паметта ви, нито защо.
— Не желая да ми помагате. Няма повече да рискувам живота на невинни хора. Но си мислех дали нямате някаква идея как бих могла да си помогна сама.
— Отидете в полицията. Работата им е да помагат на хората.
Джинджър поклати глава.
— Не. Полицаите работят много бавно. Повечето са претоварени, а останалите са само бюрократи в униформи. Проблемът ми е спешен и не търпи отлагане. Не мога да ги чакам да го решат. Освен това не им вярвам. Изведнъж загубих доверие във властите. Когато заведох полицаите в дома на Пабло, записите на сеансите ни бяха изчезнали, затова не споменах за тях. Уплаших се. Не казах на ченгетата и за пристъпите ми на пориомания, нито как Пабло ми е помагал. Казах им само, че сме приятели, отбила съм се да обядваме заедно и съм се натъкнала на убиеца. Подведох ги да мислят, че става дума за обикновен обир. Обзела ме е истинска параноя. Не им вярвам. Затова не може да става и дума да търся помощ от тях.
— Тогава намерете някой друг, който да ви хипнотизира…
— Не. Няма да рискувам живота на повече невинни хора.
— Разбирам. Но това са единствените ми идеи. Съжалявам.
— Не е необходимо.
Кристофсън понечи да тръгне, сетне се поколеба и въздъхна.
— Докторе, искам да ме разберете правилно. Служих във войната и се отличих. После бях добър посланик. Като директор на ЦРУ и като сенатор, взех множество трудни решения, някои от които изложиха на опасност живота ми. Никога не съм отстъпвал пред риска. Но вече съм възрастен. На седемдесет и шест години съм, но се чувствам по-стар. Болен съм от Паркинсон. Имам слабо сърце. Високо кръвно налягане. Много обичам съпругата си и ако с мен се случи нещо, тя ще остане сама. И не знам дали ще може да го понесе.
— Моля ви, не е необходимо да търсите извинения.
Джинджър осъзна колко бяха разменили ролите си. В началото той й предлагаше насърчение и опрощение, а сега тя му връщаше услугата. Баща й Джейкъб често казваше, че способността да изпитваш състрадание е най-голямата човешка добродетел и между даването и получаването на състрадание съществува неразривна връзка. Джинджър си спомни думите на Джейкъб, защото, позволявайки на Александър Кристофсън да уталожи чувството й за вина, тя почувства тази връзка.
Той явно също я почувства, защото макар да не спомена подробности, обясненията му станаха по-сърдечни и предложени с не толкова самозащитен и конспиративен тон.
— Откровено казано, докторе, нежеланието ми да се намеся в този проблем е не толкова защото мисля, че животът е безкрайно ценен, а защото все повече се страхувам от смъртта. — Докато говореше, Кристофсън бръкна във вътрешния си джоб, извади тефтерче и писалка и написа нещо. — В живота си съм правил някои неща, с които не се гордея. Вярно е, че повечето от онези грехове бяха извършени в името на дълга. Правителството и шпионажът са необходими, но и двете са мръсен бизнес. В онези дни не вярвах нито в Бога, нито в отвъдния живот. Но сега се питам… И понякога се плаша. Страхувам се от онова, което ме чака след смъртта. Ето защо искам да живея колкото е възможно по-дълго, доктор Вайс. Затова на стари години станах страхливец.
Той откъсна листчето от тефтерчето и й го даде. Джинджър осъзна, че преди да извади тефтерчето и писалката, Кристофсън се бе обърнал с гръб към останалите опечалени, за да не го видят какво прави.
— Давам ви номера на антикварен магазин в Гринич, Кънектикът. Собственикът е брат ми Филип. Не трябва да ми се обаждате лично, защото може да са ни видели, а и телефонът ми вероятно се подслушва. Няма да рискувам да се свързвам с вас, доктор Вайс, и няма да правя проучвания по проблема ви. Но имам дългогодишен опит в тази област, който един ден може да ви помогне. Възможно е да се сблъскате с нещо, с което не можете да се справите или не разбирате и аз може да съм в състояние да ви дам съвет. Обадете се на Филип и му кажете номера си. Той незабавно ще ме потърси вкъщи и ще използва предварително уговорена парола. И тогава ще се свържа с вас от уличен автомат, колкото е възможно по-скоро. Мога да ви помогна само с опита си, доктор Вайс.
— Това е повече от достатъчно. Не сте длъжен да ми помагате.
— Желая ви успех.
Кристофсън рязко се обърна и тръгна. Джинджър се върна при гроба на Пабло, където стоеше само Рита.
— За какво беше всичко това?