Отец Висажик се наведе към него.
— Спомням си, че ходи при епископ Сантефиоре. Но съм забравил, че дойде с кола оттам. Минал си през Елко Каунти, така ли?
— Нощувах в мотел в дивата пустош. Казваше се „Спокойствие“. Спрях за една нощ, но беше толкова красиво и спокойно, че останах няколко дни. И сега трябва да се върна там.
— Но защо? Какво ти се случи в мотела?
Брендън сви рамене.
— Нищо. Почивах си. Дремех. Прочетох няколко книги. Гледах телевизия. Образът там е хубав, защото имат сателитна антена на покрива.
Отец Висажик наклони глава на една страна.
— Какво има? Гласът ти стана… странен. Монотонен… Сякаш повтаряше нещо, което си научил наизуст.
— Само ти разказвах как прекарах времето си там.
— Но щом не ти се е случило нищо особено, защо мястото е толкова специално? Какво ще стане, когато пак отидеш там?
— Не съм сигурен, но ще бъде нещо… невероятно.
— Господ ли те вика? — попита Стефан, показвайки неудовлетвореността си от сдържаността на помощника си.
— Едва ли. Но е възможно. Отче, искам разрешението ти да отида там. Но дори да не ме благословиш, пак ще отида.
Отец Висажик отпи по-голяма глътка бренди от обичайно.
— Мисля, че трябва да отидеш, но не и сам.
Брендън се изненада.
— Искаш да дойдеш с мен?
— Не. Аз трябва да се грижа за „Сейнт Бернадет“. Но ми се иска да те придружава квалифициран свидетел — свещеник, запознат с тези неща, който може да потвърди чудото…
— Имаш предвид духовно лице, което има разрешение от епископа да разследва всяко истерично съобщение за плачещи икони, кървящи разпятия и всякакви божествени явления?
Стефан кимна.
— Точно така. Някой, запознат с процеса на удостоверяване на истинността. Имам предвид монсиньор Джани от отдела за връзки с обществеността в епархията. Той има богат опит.
Брендън не искаше да разочарова пастора, но бе твърдо решен да действа сам.
— Тук не става дума за Божие посещение, затова монсиньор Джани не е необходим. В случая източникът не е религиозен.
— Кой е казал, че Господ не е деликатен? — попита отец Висажик. Усмивката му показваше, че очаква да спечели спора.
— Тези неща може да са психични явления.
— Ами! Глупости. Психичните явления са жалки обяснения на невярващи, които са видели Божията ръка в действие. Изследвай задълбочено случилото се, Брендън, отвори сърцето си за значението му и ще прозреш истината. Господ те вика да се върнеш в лоното Му. И мисля, че всичко това води към Божие посещение.
— Но ако е така, защо не стане тук? Защо е необходимо да ходя чак в Невада?
— Вероятно това е изпитание дали ще се вслушаш в Божията воля и дали имаш желание отново да повярваш. Ако стремежът ти е достатъчно силен, ти ще нарушиш покоя си, като предприемеш това дълго пътуване и като награда ще видиш нещо, което отново ще те накара да повярваш в Бога.
— Но защо Невада, а не например Флорида, Тексас или Истанбул?
— Само Господ знае.
— Но защо Господ ще полага толкова много усилия, за да покори отново сърцето на един загубил вярата си свещеник?
— За Него, който е сътворил земята и звездите, това е нищо. И едно сърце е важно за Него колкото милион сърца.
— Тогава защо преди всичко Господ допусна да загубя вярата си?
— Може би загубването и възвръщането на вярата е процес на закаляване. Може да си подложен на това изпитание, защото Господ иска да станеш по-силен.
Брендън се усмихна и възхитено поклати глава.
— За всичко имаш готов отговор, отче.
Стефан самодоволно се облегна назад.
Брендън знаеше за репутацията на отец Висажик като спасител на объркани свещеници и много добре съзнаваше, че пасторът няма да се откаже лесно. Но Кронин бе твърдо решил да отиде сам в Невада.
Стефан го наблюдаваше с видима обич и желязна решителност и нетърпеливо чакаше друг аргумент, който светкавично да обори.
Брендън въздъхна. Вечерта щеше да бъде дълга.
Елко Каунти, Невада
Уплашен и объркан, Доминик Корвези избяга от грил „Спокойствие“ и отиде в рецепцията на мотела. Там попадна на семейна разпра, но бързо разбра, че става дума за нещо по-странно.
В средата на стаята стоеше мъж с жълто-кафяв панталон и кафяв пуловер. Беше само няколко сантиметра по-висок от Доминик, но много по-едър. Късо подстриганите му прошарени коси и бръчките на лицето показваха, че е на петдесет и няколко години, макар че силното му тяло изглеждаше младежко.
Едрият мъж трепереше, сякаш беше ядосан. До него стоеше жена, която го гледаше със странно и настойчиво изражение. Тя беше русокоса с ясни, сини очи и по-млада от него, макар че беше трудно да се определи възрастта й. Бледото лице на мъжа блестеше от пот. Доминик прекрачи прага и разбра, че е сбъркал. Мъжът не беше ядосан, а ужасен.