— Успокой се — каза жената. — Опитай се да контролираш дишането си.
Едрият мъж дишаше учестено. Главата му беше наведена, а раменете — прегърбени. Той се бе втренчил в пода и дишаше неравномерно — признак на нарастваща паника.
— Дишай бавно и дълбоко — продължи жената. — Спомни си какво те учеше доктор Фонтлейн. И когато се успокоиш, ще излезем на разходка.
— Не! — каза едрият мъж и поклати глава.
— Ще излезем — настоя жената и сложи ръка на рамото му, за да го окуражи. — Ще отидем на разходка, Ърни, и ще видиш, че мракът тук е същият като в Милуоки.
Ърни. Кръвта на Доминик се смрази. Мигновено си спомни за четирите плаката на луната в хола на Зебедая Ломак в Рино, на които бяха написани имена.
Жената го погледна и Доминик каза:
— Бих желал стая.
— Нямаме свободни места.
— На вратата пише, че имате.
— Добре. Но не сега. Моля ви. Не сега. Отидете да вечеряте или правете нещо друго и елате пак след половин час. Моля ви.
В същия миг Ърни забеляза Доминик, вдигна глава и от гърдите му се изтръгна вопъл на страх и отчаяние.
— Вратата. Затворете я, преди да е влязъл мракът!
— Не, не, не — възрази жената. Тонът й беше категоричен, но същевременно изпълнен със състрадание. — Няма да влезе. Мракът няма да ти стори нищо лошо, Ърни.
— Мракът влиза — окаяно настоя той.
Доминик осъзна, че помещението е неестествено ярко осветено.
— За Бога, затворете вратата — обърна се жената към Доминик.
Той изпълни молбата й.
— Исках да кажа да я затворите, след като излезете — каза тя.
На лицето на Ърни бе изписан ужас и смущение. Той отмести очи от Доминик и погледна към прозореца.
— Мракът е там, на стъклото и натиска, натиска…
Мъжът погледна глуповато Доминик, сетне наведе глава и затвори очи.
Корвези стоеше втрещен. Необяснимият страх на Ърни много приличаше на ужаса, който караше Доминик да ходи насън и да се крие в дрешниците.
Давайки воля на гнева си, за да преглътне сълзите, жената отново се обърна към Доминик:
— Защо не излезете? Той страда от никтофобия. Понякога се страхува от мрака и когато получи пристъп, трябва сами да се справим с проблема.
Доминик си спомни женските имена, надраскани на плакатите в къщата на Ломак — Джинджър и Фей — и инстинктивно избра едното.
— Всичко е наред, Фей. Мисля, че донякъде разбирам какво преживявате.
Тя примига учудено, като чу името си.
— Познаваме ли се?
— Казвам се Доминик Корвези.
— Името ви не ми говори нищо.
— Трябва да се кача горе и да дръпна завесите, за да не влезе мракът — каза Ърни и тръгна към стълбището.
— Не — възрази Фей. — Почакай. Не бягай от мрака.
Доминик се приближи до Ърни, сложи ръка на гърдите му, за да го спре и рече:
— Вие имате кошмари, нали? Но когато се събудите, не можете да си спомните нищо, освен че са свързани с луната.
Фей ахна.
Ърни отвори очи от изненада.
— Откъде знаете?
— От месец и аз имам кошмари — отговори Доминик. — Всяка нощ. И знам за един човек, който толкова много е страдал от тях, че се е самоубил.
Изумени, Фей и Ърни се вторачиха в него.
— През октомври започнах да ходя насън — продължи Корвези. — Ставам от леглото, крия се в дрешниците или трупам оръжия, за да се отбранявам. Един път се опитах да закова прозорците, за да не влезе нещо. Не разбираш ли, Ърни? И аз се страхувам от нещо в мрака. Обзалагам се, че и ти се боиш от същото. Не само от мрака, а и от нещо друго, което се е случило с теб там, навън, в нощта на онази събота срещу неделя през юли по миналото лято.
Още озадачен от обрата на събитията, Ърни погледна към мрака отвъд прозореца, сетне мигновено отмести очи.
— Не разбирам.
— Да се качим горе да дръпнеш завесите — предложи Доминик — и ще ти разкажа онова, което знам. Най-важното е, че не си сам. Вече не си сам. И, слава Богу, и аз не съм сам.
Ню Хейвън Каунти, Кънектикът
Ударите на Джак Туист винаги се осъществяваха с точността на часовник. И обирът на бронираната кола не направи изключение.
Нощното небе беше облачно. Нямаше звезди, нито луна. Не валеше сняг, но от югозапад духаше студен, влажен вятър.
Пикапът на „Гардмастър“ се появи от североизток и се насочи към хълма, откъдето на Коледа вечерта Джак го бе наблюдавал. Фаровете пронизаха леката зимна мъгла.