Облечен в скиорски екип с качулка, той лежеше полузаровен в снега от южната страна на шосето. Чад Зеп, вторият участник в обира, също в бяло камуфлажно облекло, дебнеше от другата страна на пътя.
Бранч Полард, третият член на екипа, чакаше на известно разстояние от хълма. Беше въоръжен с тежка щурмова пушка „Хеклер и Кох НК91“.
Пикапът беше на двеста метра. Мъглата се носеше на талази пред фаровете.
Изведнъж на хълма проблесна дулото на пушката „Хеклер и Кох“ и се разнесе изстрел.
„НК91“, може би най-добрата бойна пушка, можеше да изстреля стотици куршуми без засечка. Изключително точно, оръжието поразяваше цел на хиляда метра и патронът 7.62 мм НАТО можеше да мине през дърво или бетонна стена и да убие човек от другата страна.
Но тази вечер малката група не възнамеряваше да убива никого. С помощта на инфрачервен оптически мерник Полард спука предната дясна гума на пикапа на „Гардмастър“.
Превозното средство започна да криволичи насам-натам, стигна до заледена отсечка и се плъзна.
Джак скочи и хукна към бронираната кола. В последния момент, когато се насочваше към канавката, шофьорът овладя волана и пикапът спря на трийсет метра от Джак.
Той видя, че служителите на „Гардмастър“ развълнувано говорят по радиопредавателя. Но зовът за помощ беше безполезен. След като стреля в гумата, Чад Зеп включи предавател, който заглуши с пронизителни електронни смущения радиочестотата на бронираната кола.
Джак застана в средата на пътя и внимателно се прицели в решетката на пикапа. Пушката му беше английска, предназначена за борба с терористи и изстрелваше гранати със сълзотворен газ. Беше си я купил на черния пазар в Маями. Той стреля и гранатата мина през решетката и влезе в двигателя. Кабината започна да се изпълва с парлив, жълтеникав газ, проникващ през климатичната инсталация.
Пазачите бяха обучени да останат на местата си, ако възникнеше криза, защото кабината имаше стоманени врати и бронирани стъкла. Но докато успеят да изключат отоплението и да затворят клапаните, те започнаха да кашлят и да се задушават, затова отвориха вратите и изскочиха навън.
Шофьорът извади револвера си, коленичи и присви насълзените си очи, търсейки мишена.
Но Джак изрита оръжието от ръцете му, сграбчи го за палтото и го повлече към предната част на пикапа, където го окова с белезници за бронята.
Бранч Полард, който бе дотичал до бронираната кола, направи същото с другия пазач.
Двамата служители на „Гардмастър“ мигаха ядосано и се опитваха да прояснят зрението си, за да видят лицата на нападателите, но усилията им бяха напразни, защото Джак, Полард и Зеп носеха скиорски маски.
Джак и Полард хукнаха към задната част на пикапа. Те бързаха, но не защото се страхуваха, че ще ги видят други шофьори. По този усамотен път нямаше да минат коли, докато крадците не избягаха. В мига, в който пикапът навлезе в равнините, Харт и Дод, последните двама членове на бандата, бяха блокирали двата края на пътя с откраднати микробуси, пребоядисани и екипирани с отличителните знаци на служба „Пътна сигнализация“. Те бяха сложили на асфалта внушителен брой сигнални светлини и щяха да върнат всеки, който искаше да мине, като разкажеха съчинена история за катастрофа с цистерна.
Като по часовник.
Зеп отвинти металната пластина пред заключващия механизъм на вратите на товарното отделение.
Ключалката се отваряше и затваряше с код от три цифри, който се променяше всяка сутрин. Знаеше го само шофьорът.
Зеп носеше портативен компютър, който можеше да разкодира електронни ключалки и аларми, на име „Интелигентна система за интервенция и проникване“ или ИСИП. Предназначена само за военни и разузнавачи, системата беше недостъпна за цивилни граждани. Незаконното й притежаване беше наказуемо нарушение на Закона за сигурността на отбраната. За да се сдобие с нея, Джак бе ходил в Мексико Сити и бе платил двайсет и пет хиляди долара на търговец на оръжие на черно, който имаше връзки във фирмата производител.
Зеп включи уреда, разгледа отблизо механизма на електронната десетцифрова ключалка и внимателно пъхна тънка жичка между първите два бутона. Екранът на компютъра остана тъмен. Той допря сондата до основата на втория бутон, после на третия. Нищо. Но когато докосна четвъртия, на малкия квадратен екран с бледозелени букви светнаха думите „КОНТАКТ УСТАНОВЕН“.
Това означаваше, че средната цифра на кода е четири. След като бяха натоварени чувалите с парите, шофьорът бе натиснал четвъртия бутон, за да активира ключалката.
Сега оставаше да разберат коя е първата и последната цифра. Кръгът от броя на комбинациите се стесни на сто.