Без да обръща внимание на свистящия вятър, Джак извади друга принадлежност на ИСИП — тънка като сондата шейсетсантиметрова медна жица, която приличаше на четка за водни бои, макар и с един косъм. Той я пъхна в пролуката в основата на първия бутон на ключалката, но на екрана на компютъра не се появи нищо. Джак започна да придвижва тънката жичка от бутон на бутон. Екранът примига и показа частична диаграма на електрическата верига на ключалката.
„Четката“ всъщност представляваше крайната част на оптичен лазер — нещо като уреда, с който разчитаха кода на стоките на касите в супермаркетите, но по-сложен. Но ИСИП не бе програмирана да разчита кодове на стоки, а да идентифицира схемите на електрическите вериги и да ги показва на екран.
След три секунди компютърът очерта квадратчета около две малки части на схемата, за да посочи онези точки, през които можеше да се проникне в електрическата верига на ключалката. Сетне нанесе изображението на десетцифрения електронен панел върху схемата, за да покаже къде се намират двете слаби точки по отношение на онази част от заключващия механизъм, която виждаше Джак.
Той прибра оптичната сонда, извади трети тънък уред с мек връх, пъхна го в тясната пролука в заключващия механизъм в основата на четвъртия бутон и бавно го завъртя нагоре, надолу, наляво и надясно. Компютърът изпиука и на миниатюрния екран блесна думата „ИНТЕРВЕНЦИЯ“.
Полард бързо написа инструкции на клавиатурата на компютъра и на екрана се появиха други думи — „УСТАНОВЕН КОНТРОЛ НАД СИСТЕМАТА“. Сега компютърът можеше да подава команди директно на микрочипа, който програмираше кодовете и даваше указания на плъзгащите се стоманени болтове или да се затворят, или да се отворят.
Полард натисна още два клавиша и ИСИП започна да изпраща към микрочипа поредици от трицифрени комбинации, съдържащи числото четири в средата. И само след девет секунди системата разгада кода — 545.
Болтовете изщракаха и се отдръпнаха едновременно.
Джак прибра уреда и изключи компютъра. От изстрела, с който Полард спука гумата на бронираната кола, бяха изминали само четири минути.
Като по часовник.
Зеп отново метна на рамо компютъра, а Полард отвори задните врати на пикапа. Парите бяха техни.
Зеп се засмя доволно. Полард започна да хвърля навън издутите брезентови чували. Но Джак продължаваше да усеща празнота и студ в душата си.
Вятърът довя няколко снежинки.
Необяснимата промяна в него, която бе започнала преди няколко седмици, достигна завършения си вид. Той вече не искаше да отмъщава на обществото. Джак имаше чувството, че се носи безцелно, досущ като снежинките във въздуха.
Елко Каунти, Невада
Фей Блок включи неоновия знак с надпис „НЯМА СВОБОДНИ СТАИ“, за да бъдат сигурни, че никой няма да ги безпокои.
Тримата седнаха около масата в кухнята на апартамента на семейство Блок над рецепцията и Доминик им разказа премеждията си.
Единственото нещо, на което Фей и Ърни не повярваха, беше невероятния танц на хартиените луни в къщата на Зебедая Ломак в Рино. Но Доминик описа изумителното явление толкова подробно и убедително, че кожата му настръхна. Той видя, че страхопочитанието му се предава на Фей и Ърни.
Те бяха най-силно смаяни от двете моментални снимки от неизвестния кореспондент, пристигнали по пощата, два дни преди Доминик да отлети за Портланд. Двамата разгледаха внимателно снимката на свещеника с лице на възкръснал мъртвец, който седеше зад бюро, и изразиха убедеността си, че е правена в една от стаите в мотела им. А на снимката на русокосата жена познаха покривката за легло на цветя, която се виждаше в единия ъгъл. До преди десет месеца бяха използвали такива покривки.
За изненада на Доминик те също бяха получили подобна снимка. Ърни си спомни, че пет дни преди да заминат за Милуоки, по пощата бе пристигнал обикновен плик. Фей го извади от чекмеджето на бюрото и тримата се вторачиха в снимката — мъж, жена и дете, застанали на слънчевата светлина пред вратата на стая номер девет.
— Познавате ли ги? — попита Доминик.
— Не — отговори Фей.
— Но аз имам чувството, че трябва да ги помня — рече Ърни.
— Слънце… Летни дрехи. Снимката трябва да е правена по миналото лято, същия уикенд, между петък, шести юли и вторник. Тези трима човека са участвали в онова, което се е случило. Може би са невинни жертви като нас. И неизвестният кореспондент иска да се замислим за тях и да си ги спомним — каза Доминик.
— Той трябва да е бил един от хората, които са изтрили спомените ни — добави Ърни. — Но защо тогава иска да си спомним, след като са положили толкова много усилия да забравим?