Джорджа изпита желание да унищожи албума. Но доктор Къвърли я бе предупредил да не спори с детето за луните и да не й забранява да ги колекционира, защото това само щяло да засили обсебеността й. Джорджа не беше сигурна дали той има право, но потисна желанието си да унищожи албума.
— Утре ще имаш много време да оцветяваш, дребосъче.
Марси с нежелание затвори албума, прибра цветните моливи и отиде в банята да си измие зъбите.
Джорджа остана сама и изведнъж се почувства много уморена. Освен че работи през целия ден, тя бе уредила погребението на Алън, бе поръчала цветя и бе уговорила подробностите за церемонията в понеделник. Джорджа се бе обадила и на бащата на Алън, за да му съобщи тъжната вест. Беше капнала от умора.
Тя отвори албума.
Марси бе оцветила всички луни в червено и бе нарисувала още петдесетина. Обсебеността й беше очевидна в изключителната старателност, която бе положила графитът да не излиза от очертанията на луните. Цветът се сгъстяваше от рисунка на рисунка и последните луни бяха толкова тъмночервени, че изглеждаха влажни и лъскави.
Употребата само на червено обезпокои Джорджа. Стори й се, че Марси сякаш предчувства някакъв предстоящ кървав ужас.
Елко Каунти, Невада
Фей Блок отиде да вземе регистъра на мотела, който бяха използвали по миналото лято, върна се, сложи го на масата и отвори на страницата със списъка на гостите от петък и събота, шести и седми юли.
— Ето, точно както Ърни и аз си спомняме. В нощта на онзи петък затвориха магистралата, защото имало изтичане на токсични вещества от цистерна, която отивала в „Шенкфийлд“. Това е военна база, която се намира на трийсет километра югозападно оттук. Наложи се да затворим мотела до вторник, докато овладеят положението.
— „Шенкфийлд“ е изпитателен полигон за химични и биологични оръжия, затова боклуците в онази цистерна трябва да са били адски гадни — добави Ърни.
Фей продължи да говори, но гласът й стана монотонен, сякаш рецитираше старателно запаметени реплики.
— Те издигнаха барикади на магистралата и ни заповядаха да се евакуираме от опасната зона. Гостите ни заминаха с колите си. — Лицето й стана безизразно. — Позволиха на Нед и Санди Сарвър да отидат в караваната си, която е паркирана край Беоуейв, защото мястото е извън поставения под карантина район.
— Това е невъзможно — изумен и озадачен каза Доминик. — Не си спомням да е имало евакуация. Аз бях тук. Спомням си, че четях материали за поредица от разкази… но спомените ми са мъгляви и имам чувството, че не са истински. Сякаш нямат плътност. Но аз бях тук и са ми направили нещо странно. И това е доказателството.
Той посочи моменталната снимка.
Фей отново заговори. Гласът й беше още по-неестествен, а очите — странни и леко изцъклени.
— Докато разчистваха магистралата, Ърни и аз бяхме при приятели, които имат малко ранчо в планините на петнайсет километра североизточно оттук. Казват се Елрой и Нанси Джеймисън. Беше много трудно да изчистят замърсяването. На военните им бяха необходими повече от три дни. Позволиха ни да се върнем едва вторник сутринта.
— Какво ти става, Фей? — попита Доминик.
Тя примига.
— Какво имаш предвид?
— Говориш така, сякаш си… програмирана с тази кратка реч.
Фей изглеждаше искрено озадачена.
— Какви ги говориш?
Ърни се намръщи.
— Гласът ти стана… безизразен и монотонен.
— Ами, само обяснявах какво се случи. — Тя се наведе и посочи страницата на регистрациите в онзи петък през юли. — Когато затвориха магистралата, бяхме дали под наем единайсет стаи. Но никой не плати, защото всички бяха евакуирани.
— Ето го твоето име, Доминик. Седми си в списъка — каза Ърни.
Доминик се вторачи в подписа и адреса в Маунтинвю, Юта, където тогава щеше да се мести. Спомняше си, че се регистрира в мотел „Спокойствие“, но нямаше спомен да се е евакуирал същата нощ.
— Видяхте ли инцидента? — попита Корвези.
Ърни поклати глава и заговори със същия монотонен глас като Фей:
— Не. Цистерната се бе преобърнала на няколко километра оттук. Военните специалисти от „Шенкфийлд“ бяха разтревожени, че вятърът ще разпръсне токсичните вещества, затова зоната на карантината беше много голяма.
Смразен от несъзнателния изкуствен тон на гласа на Ърни, Доминик погледна Фей и забеляза, че тя също е доловила нехарактерния глас на съпруга си.
— Така говореше и ти преди малко, Фей. И двамата сте програмирани с един и същ сценарий.
Фей се намръщи.
— Искаш да кажеш, че не е имало изтичане на токсични вещества?