— Имало е — рече Ърни. — Известно време изрязвахме репортажи за произшествието от местния вестник „Сентинел“. Но мисля, че после ги изхвърлихме. Но хората тук още се питат какво би могло да се е случило, ако преди да бъде издадена заповедта за евакуация, се бяха появили силни ветрове, заразени с онова свръхсекретно вещество. Не, не мисля, че Фей и аз сме се заблудили.
— Може да попиташ Елрой и Нанси Джеймисън — каза Фей. — Те ни бяха на гости същата вечер. И когато трябваше да се евакуираме, Джеймисън ни предложиха да отидем у тях.
Доминик се усмихна иронично.
— Не бих вярвал много на спомените им за инцидента. Щом са били тук, те са видели онова, което всички ние сме видели, споменът е бил изтрит от паметта им. Джеймисън си спомнят, че са ви завели у тях, защото това им е било казано да помнят. Промили са мозъците им като на нас.
— Главата ми се замая — рече Фей. — Всичко това е невероятно.
— Но изтичането на токсични вещества и евакуацията наистина са се случили, по дяволите — каза Ърни. — Пишеше го във вестниците.
На Доминик му хрумна обезпокоително обяснение, от което косите му се изправиха.
— Ами ако всички, които в онази нощ са били тук, в мотела, са били заразени от някакво химично или биологично оръжие? И военните и правителството са потулили инцидента, за да не се разчуе по медиите и да се наложи да платят милиони долари за съдебни дела и да разкрият секретна информация? Може би са затворили магистралата и са съобщили, че всички са успешно евакуирани, а всъщност да не сме били изведени навреме от опасната зона. И после са използвали мотела като клиника, обеззаразили са ни, доколкото са могли, заличили са спомена за инцидента от съзнанието ни и са ни програмирали с фалшива памет, за да не знаем какво се е случило с нас.
Стъписани, тримата се вторачиха един в друг, но не защото сценарият звучеше правдоподобно, а защото беше първият, който обясняваше психичните им проблеми и упоените хора на снимките.
После Фей и Ърни започнаха да обмислят възражения.
— В такъв случай е било логично да свържат фалшивите ни спомени с историята за прикритие за изтичането на токсини и евакуацията. И точно това са направили с Фей и мен, с Джеймисън, Нед и Санди Сарвър. Но защо не са постъпили така с теб? — попита Ърни. — Защо са те програмирали с други спомени, които нямат нищо общо с евакуацията? Това е било неразумно и рисковано. Искам да кажа, че драстичните различия между спомените ни са доказателство, че са промили мозъците на всички ни.
— Не знам — отговори Доминик. — Трябва да разгадаем и тази мистерия.
— Теорията има още един недостатък — продължи Ърни. — Ако сме били заразени с биологично оръжие, те не биха ни задържали само три дни, защото биха се страхували от епидемия.
— Да. Тогава трябва да е било химична зараза, а не вирус или бактерия. Нещо, което са могли да изкарат от организмите ни.
— И в това няма логика — каза Фей. — Защото нещата, които изпробват в „Шенкфийлд“, са смъртоносни. Отровни и нервнопаралитични газове. Ако сме били заразени с такова нещо, сме щели да умрем на място или да получим необратими мозъчни увреждания и да бъдем осакатени за цял живот.
— Може би заразата действа бавно — предположи Доминик — и е нещо, което предизвиква тумори и левкемия, проявяващи се след две-три или пет години.
Тази мисъл ги шокира и ги накара да млъкнат. Те се заслушаха в тиктакането на часовника в кухнята и в печалния вой на вятъра по стъклата на прозорците и се запитаха дали в телата им не се развиват злокачествени образувания.
— Може и да сме били заразени и бавно да се разлагаме отвътре, но аз не мисля, че е така — рече Ърни. — В края на краищата в „Шенкфийлд“ изпробват потенциални оръжия. А какво приложение би могло да има оръжие, което убива врага с течение на много години?
— Никакво — съгласи се Доминик.
— Освен това как може химична зараза да обясни странното явление, на което си станал свидетел в дома на Зебедая Ломак?
— Нямам представа. Но сега, след като знаем, че са блокирали магистралата, използвайки оправданието за изтичане на токсини, теорията ми за промиването на мозъците ни звучи много по-правдоподобно. Защото преди това не можех да си обясня как някой ни е задържал достатъчно дълго, за да ни накара да забравим онова, което сме видели. Но карантината им е осигурила необходимото време и ни е предпазила от любопитни погледи. Ето защо, сега поне имаме представа срещу какво сме изправени. Американските военни, вероятно в тайна конспирация с правителството или сами, се опитват да скрият нещо, което се е случило тук и не е трябвало да става. Не знам за вас, но мисълта, че имам работа с такъв силен и потенциално безмилостен враг ме плаши до смърт.