— Но аз си спомням, че бяхме евакуирани — каза Нед. — Не може да сме били тук, в мотела, през онези три дни, защото си спомням, че изкарахме малка ваканция в караваната. Гледахме телевизия и четохме Луи Ламур.
— Смятам, че това са ви внушили да запомните — рече Корвези. — Някой дойде ли ви на гости? Съседи или приятел, който може да потвърди, че сте били в караваната?
— Ние живеем в покрайнините на Беоуейв и нямаме съседи. Доколкото си спомням, не видяхме никого, но мога да се закълна, че бяхме там.
— Нед, те се тревожат, че с нас се е случило нещо странно — каза Санди.
Той я погледна в очите и й даде да разбере, че тя трябва да реши дали да разкаже на другите за промените, които ставаха с нея.
— Вие двамата сте били тук в нощта, когато се е случило — рече Корвези. — Каквото и да е било, е започнало, докато вечерях. Но споменът ви е бил изтрит.
Мисълта, че някой може да се е ровил в съзнанието му, уплаши Нед. Той неспокойно се вторачи в снимката, която Фей бе сложила на масата.
— Санди — каза Фей, — Ърни и аз трябва да сме слепи, за да не забележим промените в теб. Не искам да те карам да се чувстваш неудобно и да любопитствам, но ако тези промени са свързани с онова, което се е случило с нас, трябва да ги знаем.
Санди хвана ръката на Нед. Любовта й към него беше толкова очевидна, че той се засрами за нелепите мисли за невярност, които го бяха обсебили преди малко.
— През по-голямата част от живота си не съм имала самочувствие — започна тя. — Ще ви кажа защо, тъй като трябва да знаете какво съм преживяла като дете, ако искате да разберете колко е невероятно, че намерих малко самоуважение. Нед пръв повдигна самочувствието ми, повярва в мен и ми даде възможност да бъда някой. Преди около девет години той започна да ме ухажва и беше първият, който се държа с мен като с дама. Нед се ожени за мен, макар да знаеше, че съм затворена в себе си, и осем години полага усилия да разчупи оковите. Той мисли, че не знам колко му е било трудно да ми помогне, но аз го съзнавам много добре.
Гласът й потрепери от вълнение и тя изпи глътка бира.
Нед не беше в състояние да каже нищо.
— Въпросът е там, че… — продължи Санди. — Искам всички да знаят, че може би случилото се по миналото лято наистина ни е оказало силно въздействие. Но ако Нед не ме бе взел под крилото си през всичките онези години, аз никога нямаше да имам шанс.
Нед почувства прилив на обич и на душата му стана леко и приятно.
Санди го погледна, сетне отново се вторачи в бирата и разказа историята на детството си. Тя не описа подробно насилието, което баща й бе извършил с нея и говори свенливо за периодичната й експлоатация като малолетна проститутка в ръцете на сводника от Лас Вегас. Разказът й за чудовищното издевателство беше още по-потресаващ и трогателен, защото Санди говореше, без да драматизира нещата. Всички слушаха мълчаливо от уважение към страданията й и последвалото избавление.
Щом Санди завърши историята си, Нед я прегърна и я притисна в обятията си. Той беше изумен от силната й воля. Нед знаеше, че тя е различна от другите, но разказът й засили любовта и възхищението му.
Макар да беше дълбоко натъжен от онова, което й бяха сторили, той се зарадва, че Санди може да говори за тези неща. Това със сигурност означаваше, че миналото е загубило властта си над нея.
Фей и Ърни изразиха съчувствието си по непохватния начин на приятели, които искат да помогнат, но знаят, че могат да предложат само думи.
Всеки се нуждаеше от още една бира и Нед донесе пет бутилки.
Корвези, който вече не му се струваше съперник, поклати глава, изумен и ужасен от покъртителната история на Санди.
— Това коренно променя нещата. Искам да кажа, че основният ефект на забравеното преживяване върху нас е ужасът. Но на мен ми се отрази благоприятно, защото излязох от черупката си. В това отношение си приличаме със Санди. Но останалите живеят в страх. Сега Санди ни казва, че въздействието върху нея е изцяло положително и съвсем не е страшно. Защо ефектът е различен? Наистина ли не се страхуваш, Санди?
— Не.
През цялото време Ърни седеше с прегърбени рамене и наведена глава, но сега се облегна назад и се отпусна, макар и не много.
— Да, страхът е основното. Но спомняш ли си онова място край магистралата, за което ти разказах? Сигурен съм, че там е станало нещо странно, което е свързано с промиването на мозъците ни. Но когато стоя там, аз не изпитвам само страх. Сърцето ми започва да бие като обезумяло… и се вълнувам, но… чувството не е неприятно. Обземат ме и множество други емоции освен страх.