Джинджър говореше непоколебимо и убедително, но думите й прозвучаха забавно в контекста на метафората. Макар че беше възхитен от решителността й пред незначителния шанс за успех, Доминик не можа да не се засмее.
Тя също се засмя.
Докато я гледаше как се смее, той за отново бе поразен от красотата й. Джинджър наистина се различаваше от другите жени.
Доминик пое дълбоко въздух и попита:
— Е, да те заведа ли при останалите?
— Да, разбира се. Изгарям от нетърпение да се запозная с тях. Другите буболечки на дланта на великана.
До настъпването на нощта оставаше по-малко от половин час и сенките по планинските равнини се удължиха, а сивкавата светлина на здрача придаваше странен вид на високите треви, скалните образувания и туфите изсъхнали кафяви тръни.
Преди да я закара в мотела, Доминик Корвези заведе Джинджър на „особеното“ място, което се намираше на двеста метра южно от магистрала 80. Заледените треви изглеждаха лъскави и черни.
Писателят застана на разстояние от нея. Той й бе казал, че не иска да влияе на реакцията й към това място.
Джинджър бавно се разходи насам-натам и изведнъж усети вибрации. Обзе я странно безпокойство. Тя отстъпи назад от най-тъмните сенки, сякаш там дебнеше нещо враждебно. Сърцето й започна да бие като обезумяло. Безпокойството й бързо прерасна в страх и тя почувства, че дишането й се учести.
— Тя е в мен. Тя е в мен.
Джинджър се обърна по посока на гласа, който се чу зад нея. Но там нямаше никого, само сухи треви и тънка ивица сняг, която блестеше сред сенките.
Изведнъж тя осъзна, че е чула гласа на Доминик. Той произнесе нещо, което й бе казал в онази юлска нощ, когато може би двамата пак бяха стояли на това място. Думите му бяха откъслеци от забравен спомен, ехо от миналото.
Неочаквано я обзе неистов страх. Пейзажът около нея сякаш въплъщаваше някаква безименна, но чудовищна заплаха. Джинджър забърза към магистралата.
— Какво има? — попита Доминик и тръгна към нея.
Тя не можа да отговори, защото страхът бе парализирал устата и гърлото й. Доминик извика името й и Джинджър побягна.
Тя беше в състояние да говори, едва когато седна в колата и Доминик заключи вратите. Разтреперана, Джинджър му разказа за необяснимата заплаха, която бе почувствала на онова място и за спомена за настойчивия му глас.
— „Тя е в мен“ — замислено повтори той. — Сигурна ли си, че това съм ти казал в онази нощ?
— Да — треперейки отговори тя.
— „Тя е в мен.“ Какво ли може да означава това?
— Не знам, но ме плаши до смърт.
— И мен — след кратко колебание призна Доминик.
След като се запозна с другите, Джинджър Вайс имаше чувството, че са се събрали на семеен празник. Въпреки проблемите, които имаха, всички бяха в добро настроение и черпеха сили един от друг. Шестимата приготвиха заедно вечеря и Джинджър усети, че връзката й с тези хора се засилва и укрепва с всяка изминала минута.
Тъй като беше готвач професионалист, Нед Сарвър приготви основното ястие — пилешко бяло месо в сос от зеленчуци, подправки и крем-сос със сметана. Отначало Нед й се стори навъсен и недружелюбен, но Джинджър скоро промени мнението си. Мълчанието понякога беше признак на уравновесено его, което не се нуждае от постоянно ласкателство, и случаят с Нед беше именно такъв. Пък и Джинджър забеляза, че Нед много обича съпругата си Санди и това й хареса. Любовта му беше очевидна във всяка дума и поглед към Санди. Джинджър уважаваше мъже, които обичат съпругите си.
Санди, единствената от тях, която чувстваше само благотворно въздействие от странното им изпитание, беше изключително мила и доволна от промените в нея. Двете с Джинджър приготвиха салата и докато работеха, между тях се зароди почти сестринска обич и привързаност.
Фей Блок направи десерта — шоколадов кейк с пълнеж от бананов крем. Джинджър хареса Фей, която й напомняше за Рита Ханаби. Изисканата светска дама се различаваше от Фей в много отношения, но и двете бяха делови, отговорни и решителни и имаха добри сърца.
Ърни Блок и Доминик Корвези наредиха чиниите и приборите на масата. Отначало Ърни й се стори намръщен и заплашителен, но после Джинджър разбра, че той е мил и добър човек. Ърни предизвикваше най-силно съчувствие заради страха си от мрака, който сякаш го превръщаше в дете, въпреки ръста и възрастта му.
От петимата само Доминик Корвези пораждаше чувства, които Джинджър не можеше да разбере. Тя съзнаваше, че между тях има особена връзка, която се дължи на забравените спомени от преживяното заедно. Но Джинджър изпитваше и сексуално влечение към Доминик. Това я изненада, защото дотогава бе чувствала подобно желание само към мъже, с които се бе срещала поне няколко седмици и бе опознала. Тя овладя емоциите си и се опита да си внуши, че Доминик не изпитва същото влечение към нея, което очевидно не беше вярно.