Доминик би се засмял на иронията в думите му, но надменното изражение на Фолкърк смрази кръвта му. Корвези мигновено позна лицето му, но не само от описанията на Ърни и Нед, а защото го бе виждал и преди, по миналото лято. Нещо повече, жестокостта в ястребовото изражение и в хищническите очи беше изумителна. Беше ясно, че този човек винаги получава каквото иска. Перспективата да попаднат в ръцете му, беше ужасяваща.
— Какви зли очи — каза Джинджър.
Доминик не можеше да откъсне поглед от снимката.
— Да.
Четвъртитото, грубо изсеченото лице и студените, светлосиви очи на полковник Фолкърк бяха толкова поразителни, че сякаш бяха живи и отвръщаха на изпитателните погледи на Доминик и Джинджър.
Докато Доминик и Джинджър разглеждаха броевете на „Сентинел“, Ърни и Фей Блок се опитваха да се свържат по телефона с хората, които се бяха регистрирали в мотела на шести юли по миналото лято.
Ърни изпрати телеграма на Джералд Салко, който бе наел две стаи за семейството си. Телефонният номер на Салко не беше вписан в указателя на Монтерей, Калифорния. През това време Фей провери ден по ден миналогодишната книга за гости, търсейки последната регистрация на Калвин Шаркъл, шофьорът на камион. Доминик се бе опитал да му се обади, но посоченият от Калвин телефон беше прекъснат. Фей се надяваше да намери друг адрес и телефон.
Ърни си спомни колко много вечери бяха работили заедно, мечтали, тревожили или щастливо планирали бъдещето в различни къщи по всички краища на света. Колко му бе провървяло, че се ожени за Фей. Животът ги бе направил неразделни, сякаш бяха едно същество. Ако полковник Фолкърк или други хора прибегнеха до убийство, за да сложат край на разследването им и с Фей се случеше нещо, Ърни се надяваше, че ще умре заедно с нея.
Фей установи, че Калвин Шаркъл се е регистрирал пет пъти предишната година. Адресът и телефонът в Евънстън, Илинойс, бяха същите, които бе записал и на шести юли по миналата година. Явно не се беше преместил. Но винаги, когато наберяха посочения номер, им отговаряха, че телефонът е прекъснат, а в Евънстън няма друг номер на това име.
За всеки случай Фей се обади на „Справки“ в Чикаго, а Ърни провери във всички предградия, но никъде нямаше регистриран телефон на името на Калвин Шаркъл. Той или бе напуснал околностите на Чикаго, или бе потънал вдън земя.
Нед и Санди Сарвър вече приготвяха вечерята в кухнята на горния етаж на апартамента на семейство Блок. Довечера щяха да пристигнат Брендън Кронин от Чикаго и Джорджа Монатела с момиченцето си от Лас Вегас и Нед не искаше да оставя готвенето за последната минута. Вчера, когато шестимата обединиха сили да приготвят и сервират вечерята, Джинджър Вайс отбеляза, че все едно са се събрали на семеен празник. И наистина, всички чувстваха необикновена близост, макар че се познаваха бегло. Вдъхновени от идеята, че укрепването на странната им привързаност и приятелство може да им даде сили да се изправят пред онова, което им предстои, Нед и Санди бяха решили да приготвят истинско угощение — пуйка, пълнена с орехи, миди, пържени картофи, варена царевица, моркови с подправки, салата от чушки, пай с тиква и курабии.
Докато режеха зеленчуците, Нед от време на време се питаше дали не приготвят последната вечеря на обречените. Но всеки път, когато му хрумнеше тази мрачна мисъл, той я прогонваше, като поглеждаше Санди. Тя почти непрекъснато се усмихваше, а понякога тихо тананикаше. Не, събитието, което бе довело до тази драстична и прекрасна промяна в нея, не можеше да кулминира в смъртта им. Нямаше за какво да се притесняват.
След като три часа преглеждаха старите броеве на „Сентинел“, Джинджър и Доминик обядваха в ресторант на Айдахо Стрийт и в два и половина се върнаха в мотел „Спокойствие“, Фей и Ърни още бяха в рецепцията, която се бе изпълнила с апетитни ухания, разнасящи се от кухнята в апартамента на горния етаж.
— Вечерята ще е в осем — рече Ърни, — но подозирам, че ароматът ще ни подлуди и ще влезем с взлом в кухнята преди това.
— Научихте ли нещо от „Сентинел“? — попита Фей.
Преди Джинджър да успее да им разкаже какво са открили, външната врата се отвори и заедно със студения вятър, вътре влезе възпълничък мъж. Той бе слязъл набързо от колата си, без да си направи труда да си сложи палто. Макар че не беше с расо и бяла якичка, а със сив панталон, тъмносин пуловер и светлосиня жилетка, никой не се усъмни в самоличността му. Това беше младият свещеник с кестеняви коси, зелени очи и овално лице от моменталната снимка, която неизвестният кореспондент бе изпратил на Доминик.