Джак подкара джипа, като този път непрекъснато поглеждаше в огледалото за обратно виждане, но не забеляза съмнителни превозни средства.
Отиде до супермаркета, който бе видял, докато пътуваше с таксито, спря на тъмния паркинг, слезе от джипа и огледа улицата.
Не забеляза никого.
Но това не означаваше, че преследвачите му не са някъде там.
Джак влезе в супермаркета и купи карта на окръга, фенерче, прясно мляко, два пакета осолено и изсушено говеждо месо, кутия с понички с шоколад и нещо с етикет „шунков пастет“.
Той излезе от магазина и отново огледа тъмната улица, но не видя нищо подозрително.
Джак се приближи до джипа, отвори една от чантите и извади раница, пистолет „Берета“, пълнител, кутия с патрони трийсет и втори калибър и заглушител. Сложи покупките в раницата, монтира заглушителя на пистолета и пъхна пълнителя в ръкохватката. Сетне натъпка патроните в джобовете на коженото си яке и затвори задната врата на джипа.
Джак седна зад волана и сложи беретата на седалката до себе си. После запали фенерчето и разучи картата на Елко Каунти. Накрая угаси фенерчето и прибра картата. Беше готов да посрещне врага.
През следващите пет минути кара из Елко, прилагайки всеки номер, който знаеше, за да открие евентуални преследвачи, но не забеляза никого.
Джак спря в края на задънена улица и извади от раницата уред за засичане на проследяващи устройства. Приемникът беше с размера на два пакета цигари, имаше телескопична антена и приемаше всички радиочестоти на ултракъси вълни. Ако към джипа беше прикрепен предавател, докато Джак бе пазарувал в супермаркета, приемникът щеше да улови сигналите и да започне да пиука пронизително. Джак насочи антената към джипа и бавно го обиколи.
Нямаше проследяващо устройство.
Той прибра уреда, седна отново зад волана и се замисли. Не го следяха и не го подслушваха. Имаше ли логика в това? Когато бяха оставили пощенските картички от мотел „Спокойствие“, противниците му сигурно вече са били наясно, че Джак веднага ще отиде в Невада. Те несъмнено знаеха, че е потенциално опасен и едва ли щяха да му позволят да заговорничи срещу тях на собствената им територия.
Джак се намръщи и включи двигателя.
Докато пътуваше със самолета, той бе обмислил положението и бе стигнал до няколко извода за самоличността и намеренията на враговете си. Но сега реши, че онова, което става в действителност, е много по-странно от теориите му.
Фактът, че никой не го наблюдава, го озадачи.
Необяснимото винаги го смущаваше.
Щом не можеше да проумее ситуацията, той явно пропускаше нещо важно. А това означаваше, че може да му пръснат черепа, когато най-малко очаква.
Предпазливо и бдително, Джак потегли на север по шосе номер 51. След малко зави на запад и мина по няколко черни пътища, приближавайки се крадешком и по заобиколен маршрут към мотел „Спокойствие“. Когато облаците се дръпнаха от луната, той угаси фаровете и продължи да кара, воден единствено от светлината й. Очите му скоро се приспособиха към мрака.
Джипът изкатери поредното възвишение и Джак видя мотел „Спокойствие“ — самотна група светлини в огромната дива пустош, на около два километра на югозапад. Джак не искаше да известява присъствието си, затова щеше да продължи пеша.
Остави беретата в джипа и взе картечния пистолет „Узи“, макар че още не очакваше неприятности. Противниците му — които и да бяха — не го бяха примамили да измине целия този път само за да го убият. Можеха да го очистят в Ню Йорк, ако това беше единственото им желание. Но за всеки случай Джак се подготви да окаже съпротива.
Той взе раницата с провизиите, самонасочващ се микрофон и прибора за нощно виждане „Стар Трон“. После си сложи ръкавици и скиорска шапка.
Вървенето го освежи. Нощта беше студена и вятърът — приятен.
Джак очакваше, че ще се наложи да се крие в дивата пустош, веднага щом пристигне в Невада, затова се бе облякъл подходящо — наполеонки, джинси, пуловер, кожено яке с дебела подплата и високи туристически обувки. Членовете на екипажа на самолета „Лиър“ се изненадаха, като го видяха, но се държаха с него както подобава, защото дори един грозен, кривоглед човек като него, облечен като обикновен работник, предизвикваше уважение, след като можеше да си позволи да наеме частен самолет.
Хълмовете, голата земя, скалите, и високите, сухи треви бяха осветени от луната и имаха неясен, млечнобял оттенък, но когато облак закриеше небесното светило, се възцаряваше непрогледен мрак.