— Това е станало на другата сутрин след изтичането на токсични вещества и затварянето на магистралата — отбеляза Фей.
— В събота сутринта Бруст и Дирксън отишли да видят стадата си — продължи Доминик. — И двамата установили, че добитъкът им е изгонен от по-голямата част на пасбището и около новия периметър на военния склад има ограда от бодлива тел.
— Хората от Дирекцията казали на Бруст и Дирксън, че прекъсват едностранно договорите с тях, без да им дадат компенсация. Но фермерите получили официално предизвестие чак в сряда, което е много необичайно. Обикновено съобщението за прекратяването на договора за аренда пристига шейсет дни по-рано — добави Джинджър.
— Всичко законно ли е било? — попита Брендън Кронин.
— Точно в това се състои проблемът да имаш работа с правителството — отговори Ърни. — Те решават кое е законно и кое не. Все едно играеш покер с Господ.
— Местните хора ненавиждат Дирекцията за регулация на земята — каза Фей. — Смятат ги за шайка своеволни бюрократи.
— И ние стигнахме до този извод, докато четяхме „Сентинел“ — рече Доминик. — Джинджър и аз щяхме да помислим, че всичко това е случайно. Но начинът, по който правителството се е отнесло с Бруст и Дирксън, след като е взело земите им, е толкова необичаен, че привлече подозренията ни. Фермерите наели адвокати и в „Сентинел“ започнаха да се появяват репортажи за прекратяването на договорите им. Дирекцията неочаквано променила решението си и в края на краищата им предложила компенсация.
— Но това не е присъщо за Дирекцията за регулация на земята — заяви Ърни. — Винаги те карат да се влачиш по съдилищата, надявайки се, че ще се изтощиш и ще се откажеш.
— И колко са платили на Бруст и Дирксън? — попита Фей.
— Сумата не е спомената, но явно е била достатъчно голяма, защото двамата фермери са я приели веднага — отговори Джинджър.
— Тогава Дирекцията е купила мълчанието им — отбеляза Джорджа.
— Мисля, че военните са действали тайно чрез Дирекцията за регулация на земята — рече Доминик. — Осъзнали са, че колкото по-дълго историята е в новините, толкова по-голям шанс има някой да се запита дали няма връзка между кризата на магистралата в онази петъчна нощ и необичайното отнемане на земите още на другата сутрин, макар двете събития да са се случили на разстояние двайсетина километра.
— Изненадана съм, че никой не е направил връзката — каза Джорджа. — Щом ти и Джинджър сте я разбрали много по-късно, защо никой не се е досетил още тогава?
— Първо, Доминик и аз имаме огромното предимство на дистанцията на времето — отговори Джинджър. — Ние знаем, че в дните на кризата са станали много повече неща, отколкото хората са подозирали тогава. Ето защо, ние целенасочено търсехме връзка. Но в онзи юли целият шум за изтичане на токсини е отвлякъл вниманието от Тъндър Хил. Пък и не е имало нищо необичайно в споровете на двама фермери с Дирекцията за регулация на земята. Затова никой не е свързал случая с карантината на магистралата. Всъщност, когато Дирекцията е направила онова абсолютно нехарактерно за нея предложение на Бруст и Дирксън, уводната статия в „Сентинел“ хвали разкаянието на правителството и предрича нова епоха на разума.
— Но тогава за пръв и последен път Дирекцията се е отнесла сравнително добре с фермери — каза Доминик. — Ето защо, това не е било нова политика, а само еднократна реакция по време на криза. И случайните съвпадения са твърде много, за да не са свързани.
— Освен това — добави Джинджър, — след като се усъмнихме, ние започнахме да мислим, че ако проблемът онази вечер наистина е бил свързан с „Шенкфийлд“, тогава не е било необходимо военните да използват командосите от ОСРВК за осигуряване на охраната. Войниците в „Шенкфийлд“ са имали пълен достъп до всички въпроси, свързани с базата и едва ли са щели да видят нещо, кой знае колко секретно във възникналата ситуация. Единствената причина да извикат ОСРВК е била, че кризата е включвала информация, до която войниците в базата не са имали достъп.