„Свидетели“ беше думата, която употребяваха за всички, чиито мозъци бяха промити в онзи юли. Лийланд я смяташе за подходяща. Освен основното й значение, думата имаше и мистични, и религиозни нюанси. Той си спомни как като дете го заведоха в църквата на поклонниците на Петдесетница, където десетки религиозни фанатици се гърчеха на пода, а изпадналият в екстаз проповедник им крещеше да станат „свидетели на чудото Господне“. Е, онова, което свидетелите в мотел „Спокойствие“ бяха видели, беше също толкова парализиращо, изумително, ужасяващо и всяващо страхопочитание.
— Готови сме да запечатаме мотела след предизвестие от половин час — отговори Фолкърк. — Но няма да издам заповед, докато някой не оправи бъркотията в Чикаго с Калвин Шаркъл. И докато не знам със сигурност какво става в Илинойс.
— Какъв провал! Защо се допусна ситуацията с Шаркъл да се влоши толкова много? Той трябваше да бъде заловен и подложен на програмата за потискане на спомените преди няколко дни, както направихме тук със семейство Салко.
— Вината не е моя. Вашето Бюро има задачата да наблюдава свидетелите. Аз само идвам и почиствам след вас.
Хендерсън въздъхна.
— Не се опитвах да прехвърля вината върху вас, полковник. Но не можете да обвините и нас, по дяволите. Бедата е там, че дори когато извършваме визуално наблюдение на всеки свидетел четири дни в месеца и прослушваме само около половината от записите на телефонните им разговори, ни трябват двайсет и пет агенти. А ние имаме само двайсет. Пък и проклетият случай е толкова строго засекретен, че само трима от двайсетте знаят защо трябва да наблюдаваме свидетелите. А добрият агент не обича да го държат в неведение. Има чувството, че не му вярват. Това го прави немарлив. И така възникват ситуациите като с Шаркъл. Преградата в паметта започва да се руши и никой не забелязва, докато не се стигне до кризисно положение. Защо решихме, че можем да поддържаме такава сложна заблуда за неограничен период от време? Истинско безумие. Ще ви кажа какъв беше проблемът ни. Ние повярвахме, че специалистите по промиване на мозъци от ЦРУ ще си свършат работата, както обещаха. Това беше грешката ни, полковник.
— Винаги съм казвал, че има много по-лесно решение — напомни му Лийланд.
— Да ги убием ли? Да ликвидираме трийсет и един наши съграждани само защото са били на неподходящото място в неподходящ момент?
— Не го предложих сериозно. Исках да кажа, че след като бяхме лишени от възможността да прибегнем до варварство, не можехме да запазим тайната и не биваше да се опитваме да го правим.
Мълчанието от другия край на линията показа, че Хендерсън не вярва на думите на Фолкърк.
— Довечера ще проведем ли операцията в мотела?
— Ако положението в Чикаго се изясни и разбера какво става там, довечера ще действаме. Но има въпроси, които чакат отговор. Онези странни… психични явления. Какво ли означават? И двамата имаме идеи, нали? И сме уплашени до смърт. Не, няма да атакувам мотела и да изложа на риск хората си, докато не разбера каква е ситуацията — отговори Лийланд и затвори.
Искаше му се да вярва, че онова, което става горе в планината, ще доведе до по-добро бъдеще, отколкото човечеството заслужава. Но дълбоко в душата си Фолкърк се опасяваше, че това ще бъде краят на света.
Когато Джак влезе в хола и заговори на групата, някои ахнаха от изненада и понечиха да станат, блъскайки се в масата в нетърпението си да се обърнат да го видят. Други подскочиха от столовете си, сякаш помислиха, че той е изпратен да ги убие. Джак бе оставил на долния етаж картечния пистолет, за да не предизвика паника, но неочакваната му поява пак ги изплаши. Това беше хубаво. Те се нуждаеха от стъписване, за да бъдат по-предпазливи. Само момиченцето не реагира на пристигането му.
— Всичко е наред. Успокойте се. Седнете — каза Джак. — Аз съм един от вас. В онази юлска нощ се регистрирах в мотела като Торнтън Уейнрайт. Вероятно сте ме търсили под това име. Но то е фалшиво. После ще ви разкажа всичко. А сега…
Изведнъж всички развълнувано започнаха да му задават въпроси.
— Откъде се взе?
— Уплаши ни до смърт.
— Как разбра…
— Кажи ни, ако…
— Тук не е мястото да обсъждаме тези неща — надвика ги Джак. — Може да ни чуят, за Бога. Щом аз мога да подслушвам всяка ваша дума, същото могат да правят и хората, срещу които заговорничите.
Всички се вторачиха в него, стреснати от твърдението му, че изолацията им е илюзия.
— Искаш да кажеш, че стаите се подслушват? — попита едър, набит мъж с прошарена, късо подстригана коса. — Трудно ми е да го повярвам, защото съм ги претърсвал и не намерих нищо. И аз имам опит в тези неща.