— Ти трябва да си Ърни — рече Джак, говорейки със строг, студен тон, за да ги държи нащрек, да ги накара да проумеят посланието му и незабавно да разберат, че е задължително да мерят приказките си и да не забравят този урок. — Чух те да споменаваш, че си служил в морската пехота, Ърни. Господи, колко време е минало оттогава? Обзалагам се, че най-малко десет години. Нещата се промениха, човече. Не си ли чул за техническата революция? По дяволите, не е необходимо да идват тук и да поставят подслушвателни устройства. Самонасочващите се микрофони са страхотно усъвършенствани. А може и само да монтират всеобхватен предавател към техния телефон и да наберат номера ти. Знаеш ли какво е всеобхватен предавател, Ърни? Достатъчно е само едно обаждане, за да остане включен телефонът ти, независимо че слушалката е затворена. Всеобхватният предавател се активира с телефонно позвъняване, при което с помощта на ултразвук, с неуловим за човешкото ухо тон се включва прекъсвач и микрофонът в слушалката ти. Ти не чуваш звън и не разбираш, че ти се обаждат и линията ти е отворена. Но те подслушват какво става във всяка твоя стая, където имаш дериват, защото връзката остава, докато не бъде изключен прекъсвачът.
Джак грабна телефонната слушалка и им я показа, като нарочно ги изгледа презрително.
— Ето го подслушвателното ти устройство. Сам си го инсталирал. Можеш да се обзаложиш на каквото искаш, че напоследък са чули много неща. Ако продължавате така, сами ще прережете гърлата си и ще спестите на всички много неприятности — добави той.
Язвителното му държане оказа въздействие. Всички останаха стъписани.
— А сега, кажете ми дали тук има стая без прозорци, където да проведем военен съвет? Няма значение дали има телефон. Ще го изключим.
Привлекателна жена на средна възраст, очевидно съпругата на Ърни, която Джак бегло си спомняше от по миналото лято, се замисли за миг и каза:
— Ресторантът.
— Ресторантът ви няма прозорци? — учуди се Джак.
— Бяха… счупени — отговори Ърни. — Заковали сме дъски.
— Тогава да отидем там. Ще разработим стратегията си, после ще се върнем да хапнем от онзи пай с тиква, за който ви чух да говорите. Аз ядох някакви скапани боклуци, докато вие тук се угощавахте.
Джак безшумно слезе по стълбите, убеден, че останалите ще го последват.
Първите пет минути Ърни изпита неприязън към кривогледото копеле, но сетне, макар и неволно, омразата му постепенно се превърна в уважение.
Ърни се възхити на предпазливостта и безшумността, с които новодошлият се появи в мотел „Спокойствие“. Той не пристигна като другите. Дори носеше картечен пистолет.
Но Ърни още беше жегнат от критиката му. Всъщност беше толкова ядосан, че не спря да вземе палтото си, както направиха другите, а хукна след непознатия.
— Виж какво, защо се правиш на голям умник? Можеше да ни убедиш в правотата си, без да се държиш толкова подигравателно, по дяволите.
— Да, но нямаше да стане толкова бързо — отговори новодошлият.
Ърни отвори уста да добави още нещо, но в същия миг осъзна, че е навън в мрака. На половината път между мотела и грила. Белите му дробове сякаш престанаха да функционират. Ърни не можеше да си поеме въздух и издаде окаяно стенание.
За негова изненада непознатият веднага го хвана под ръка, без никаква следа от презрението, което бе демонстрирал преди малко.
— Хайде, Ърни. Още малко. Облегни се на мен и ще успееш.
Ядосан на себе си, че е допуснал кучият син да го види немощен, безсилен, унижен и завладян от детински страх, Ърни дръпна ръката си.
— Виж какво — рече новодошлият, — докато подслушвах, чух за проблема ти, Ърни. Не те съжалявам и не намирам, че състоянието ти е забавно. Ако страхът ти от мрака има нещо общо със ситуацията, в която сме се озовали, вината не е твоя. Виновни са копелетата, които са объркали съзнанието ни. Ние се нуждаем един от друг, ако искаме да останем живи след тези премеждия. Облегни се на мен. Позволи ми да ти помогна да стигнеш до ресторанта, където ще запалим лампите. Хайде.
Ърни се задушаваше. Сякаш привлечен от магнетична сила, той се обърна и погледна на югоизток към ужасяващата тъма в дивата пустош. И изведнъж осъзна, че не се страхува от самия мрак, а от нещо, което е било там в нощта на шести юли по миналото лято. Той гледаше към онова място край магистралата, където бяха ходили предишния ден, за да общуват със земята, търсейки улики. Онова странно място.
Фей се бе приближила до тях. Ърни не се дръпна, когато тя го хвана за ръката. Кривогледият мъж отново се опита да му помогне, но Ърни още беше ядосан и го отблъсна.