— Добре, добре — рече непознатият. — Много си твърдоглав и ще ти трябва време да излекуваш наранената си гордост. Щом искаш да си упорито магаре, хубаво, сърди ми се. Само гневът ти те накара да изминеш толкова голямо разстояние в мрака. Със сигурност не беше опитът ти на морски пехотинец. Затова, продължавай да ми се ядосваш и може би ще успееш да стигнеш до ресторанта.
Ърни знаеше, че кривогледият мъж хитро го предизвиква и съвсем не е жесток към него. „Мрази ме — казваше непознатият, — и ще се страхуваш по-малко от мрака. Съсредоточи гнева си върху мен, Ърни, и пристъпвай крачка след крачка.“ Ако не се боеше до смърт от нощта, Ърни би се разсмял, че го увещават по този начин. Но той се вкопчи в гнева си и тръгна към грила. Влезе вътре и въздъхна с облекчение, когато лампите светнаха.
— Тук е много студено — каза Фей и пусна парното.
Ърни седна с гръб към вратата и започна да се съвзема. Останалите също дойдоха. Кривогледият сновеше от прозорец на прозорец и проверяваше закованите дъски. И в този миг Ърни осъзна, че вече не го мрази, а започва да го харесва.
Новодошлият изключи телефоните, после каза на Брендън и Джинджър да доближат три маси и да наредят столове за всички.
Ърни го наблюдаваше с неподправено любопитство.
Непознатият изпрати Нед и Доминик да донесат още дъски и да затиснат остъклената врата, която не се беше строшила по време на странното явление в събота. После отиде да разгледа склада и каза на Санди да включи грамофона-автомат.
— Когато има музика, подслушването е по-трудно.
Всички се подчиняваха безпрекословно на заповедите му.
Изведнъж Ърни разбра защо кривогледият привлича интереса му. Мъжът разсъждаваше бързо, действаше прецизно и притежаваше талант да командва. Всичко това показваше, че е бил командос от специалните сили, при това адски добър.
„По дяволите. Той е обаятелен, защото прилича на мен. Ама че съм загубен!“ — помисли Ърни и се засмя.
Непознатият се върна и се усмихна доволно, когато видя, че всички са седнали около масата, после се приближи до Ърни и попита:
— Не се сърдиш, нали?
— Не, по дяволите. И… много ти благодаря.
Новодошлият седна начело на масата и каза:
— Казвам се Джак Туист и също като вас не знам какво става, по дяволите. Цялата тази история ме плаши до смърт, но трябва да ви кажа, че за пръв път от осем години наистина съм на страната на справедливостта и се чувствам един от добрите. И, мили Боже, нямате представа колко много се нуждаех от това!
Лейтенант Том Хорнър, адютантът на полковник Фолкърк, имаше огромни ръце, но беше забележително сръчен. Той извади малък касетофон, сложи го на бюрото и го включи.
Лентата съдържаше записи на подслушаните разговори в мотел „Спокойствие“. В началото свидетелите говореха за откритието си, че източникът на неприятностите им не е „Шенкфийлд“, а Тъндър Хил. Лийланд слушаше изумен, защото не бе очаквал, че разследването им ще се насочи в правилната посока толкова бързо. Умните им разсъждения го разтревожиха и ядосаха.
„Млъкнете, за Бога. Ако мислите, че можете спокойно да заговорничите тук, жестоко се лъжете.“
— Това е Туист — каза лейтенант Хорнър. — Знаехме, че ще дойде тук. Туист е опасен. Предполагахме, че ще е по-предпазлив от другите, но не очаквахме да действа като на война.
Доколкото знаеха, блокажът на паметта на Джак Туист не беше сериозно увреден. Той не страдаше от пристъпи на пориомания, сомнамбулизъм, фобии или обсебеност. Следователно единственото, което би могло да го мотивира внезапно да пристигне в Елко, беше послание, изпратено от същия предател, снабдил с моменталните снимки Корвези и семейство Блок.
Лийланд Фолкърк беше бесен, че някой, участващ в потулването на тайната, вероятно човек от Тъндър Хил, саботира операцията. Той бе научил това едва в събота вечерта, когато Доминик Корвези и семейство Блок седнаха в кухнята и започнаха да обсъждат странните моментални снимки, които бяха получили. Лийланд мигновено нареди разследване и строга проверка на всеки във военния склад, но нещата вървяха много по-бавно, отколкото очакваше.
— Има и по-лошо — рече Хорнър.
Фолкърк чу как Туист разказва на останалите за самонасочващите се микрофони и всеобхватните предаватели. Стъписани, те отидоха в грила, за да обсъждат стратегията си, без да ги подслушват.
— Сега са в ресторанта — добави Хорнър и изключи касетофона. — Прекъснаха телефоните. Говорих с наблюдателните постове, които сме разположили на магистрала 80. Видели са, че свидетелите отиват в грила, но не са могли да ги подслушат със самонасочващ се микрофон.