— Няма да им провърви. Туист знае какво прави.
— И сега, когато са се досетили за Тъндър Хил, трябва да ги хванем колкото е възможно по-скоро.
— Чакам новини от Чикаго.
— Шаркъл още ли се е барикадирал в къщата си?
— Да. Искам да знам дали блокажът на паметта му се е разрушил напълно. Ако е така и той каже на някого какво е видял по миналото лято, операцията ще се провали. И тогава би било грешка да заловим свидетелите в мотела. Ще трябва да прибегнем до друг план.
Марси заспа в скута на майка си, още докато Джак Туист се представяше.
И Джорджа беше уморена, но театралната поява на Туист беше ефективна противоотрова срещу приспивното въздействие на вечерята. Тя се разсъни и с нетърпение се приготви да чуе какво ще сподели той за премеждията си.
Джак им разказа накратко за пленничеството си в Централна Америка, с което бе приключила кариерата му в специалните сили. Той говореше така, сякаш преживяванията му бяха скучни и досадни, но Джорджа разбра, че е изпитал жестоки страдания. Съдейки по деловия му тон, тя остана с убеждението, че Джак е сигурен в представата за себе си и във физическите и интелектуалните си способности и не е необходимо да се изтъква, нито да слуша хвалбите на другите.
Но когато заговори за покойната си съпруга Джени, той не можа да прикрие чувствата си. Под привидната му невъзмутимост се долови искрена тъга и обич. Духовното единство между Джак и Джени сигурно е било изключително, защото само една необикновена и вълшебна връзка можеше да гарантира неуморната му всеотдайност, докато съпругата му е била в кома. Джорджа се опита да си представи какво би представлявал подобен брак, после осъзна, че колкото и приказен да е бил съюзът им, Джак не би се посветил толкова безрезервно на болната Джени, ако не беше истински мъж. Връзката им е била специална, защото и Джак не беше като другите мъже. Това прозрение засили интереса й към него и историята му.
Той спомена бегло и уклончиво начините, по които бе финансирал дългия престой на Джени в санаториума. Само даде да се разбере, че се е занимавал с незаконна дейност и не се гордее с това, но онзи период в живота му е приключил.
— Поне не съм убивал невинни минувачи, слава Богу. Но не искам да знаете подробности, които биха ви направили съучастници пост фактум.
Общото им, забравено изпитание му бе оказало въздействие. Но както и при Санди, загадъчните събития в онази юлска нощ бяха предизвикали само благоприятни промени в него.
— Намекваш, че си бил крадец професионалист — рече Ърни Блок и след като Джак Туист не отговори, добави: — Струва ми се, че си бил принуден да разкриеш престъпния си живот на хората, които са промили мозъците ни. Сейфовете, където са се появили пощенските картички, са били на фалшивите имена, които си използвал и когато си извършвал обирите. Следователно от юли по миналата година военните и правителството трябва да са знаели за нелегалната ти дейност.
Мълчанието на Джак беше потвърждение, че наистина е бил крадец.
— Да. След като са заличили спомените ти за случилото се преди осемнайсет месеца, те са те пуснали на свобода и са те оставили да продължиш със заниманията си — добави Ърни. — Защо са го сторили, по дяволите? Разбирам, ако военните и правителството са нарушили законите, за да скрият какво се е случило на Тъндър Хил, ако е имало заплаха за националната сигурност. Но инак би се очаквало да ги спазват, нали? Затова, защо не са информирали поне анонимно нюйоркската полиция или не са уредили нещата така, че да бъдеш заловен на местопрестъплението?
— Защото от самото начало не са били сигурни дали блокажът на паметта ще издържи — каза Джорджа. — Наблюдавали са ни или поне от време на време са ни проверявали, за да бъдат сигурни, че не се нуждаем от опреснителен курс по забравяне. Случилото се с Джинджър и Пабло Джаксън потвърждава, че ни наблюдават. И ако решат, че е необходимо да хванат Джак или някой друг от нас и да го подложат на още един сеанс със специалистите по контролиране на съзнанието, те ще искат да го спипат, без да полагат усилия. Много по-лесно би било да отвлекат Джак от апартамента или от колата му, отколкото да го освободят от затвора.
— Мили Боже, мисля, че позна. Да, точно така — усмихна се Джак. — Тайната, която крият, е толкова важна, че са ме оставили да върша престъпления.
Джинджър Вайс поклати глава.
— Може да са ти внушили изкуствено чувството за вина и да са предизвикали промяната в теб.
— Не — възрази Джак. — Щом не са имали време да включат историята за изтичането на токсини във фалшивите спомени на всички, те не са могли и да ме насочат към правия път. Пък и… Трудно ми е да го обясня, но откакто дойдох тук, усещам, че започнах да изпитвам чувство за вина и намерих пътя към обществото, защото по миналото лято ни се е случило нещо изключително важно. Това ме е накарало да преосмисля премеждията си и да разбера, че никое от преживяванията ми не е толкова неприятно, за да оправдае опропастяването на целия ми живот.