— Да! — възкликна Санди. — И аз имам същото чувство. Адът, който преживях като дете, няма значение след случилото се в онази юлска нощ.
Всички се умълчаха, опитвайки се да си представят какво толкова разтърсващо са преживели, че дори най-болезнените удари на живота изглеждат незначителни.
Джак зададе много въпроси на останалите, за да запълни празнотите в онова, което знаеше за изпитанията им и да си състави пълна представа за откритията им досега. После ги насочи към обсъждане на стратегията им, формулирайки задачите за другия ден.
Джорджа отново бе заинтригувана от водаческите му умения. Всички се съгласиха единодушно да поемат мисиите, които Джак смяташе, че трябва да бъдат изпълнени. Никой нямаше чувството, че е командван или манипулиран. Още когато се появи в апартамента на семейство Блок, Джак доказа, че може да поеме контрола в момент на кризисна ситуация. Обаятелната му личност караше хората да му се подчиняват. Бързината, с която всички приемаха предложенията му, беше доказателство, че тактиката му е правилна.
Джорджа осъзна, че Джак привлича интереса й поради същите причина както и Джинджър. Тя виждаше в него човека, който се опитваше да стане след развода и мъжа, какъвто Алън не беше.
Последният проблем, който групата обсъди, беше опасността от атака на хората на Фолкърк. Сега, когато съществуваше реална вероятност блокажът на паметта им да се разпадне, те представляваха по-голяма заплаха за враговете си, отколкото преди осемнайсет месеца. На другия ден щяха да се разделят на групи, за да изпълнят различни задачи, но тази вечер, ако останеха заедно в мотела, щяха да бъдат лесна плячка. Ето защо решиха двама-трима да отидат в Елко и да прекарат половината нощ, обикаляйки из града. Ако мотел „Спокойствие“ беше под наблюдение, враговете им веднага щяха да разберат, че няма да могат да хванат всички наведнъж. В четири сутринта втора група щеше да се срещне с първия екип в Елко и да ги смени, за да могат да се върнат в мотела и да поспят.
— Аз ще тръгна с първата група — каза Джак. — Само ще докарам джипа си от хълмовете, където го оставих. Кой ще дойде с мен?
— Аз — веднага отговори Джорджа, после се сети за дъщеря си. — Ако, разбира се, някой вземе Марси в стаята си.
— Няма проблем — рече Фей. — Тя може да спи при Ърни и мен.
Брендън Кронин също изяви желание да се включи в първата група. Реакцията на свещеника предизвика в Джорджа странно чувство — недоволство, което по-късно тя идентифицира като разочарование.
Вторият екип се състоеше само от Нед и Санди. Двете групи се уговориха да се срещнат в четири сутринта пред магазин „Арко“ в Елко.
— Е, да тръгваме — предложи Джак.
— Чакайте малко — каза Джинджър. — Откакто кръговете се появиха на ръцете на Доминик и мотелът се изпълни с онзи странен шум и сияние, обмислям всичко, което успяхме да научим, опитвайки се да си обясня тези необикновени явления. И стигнах до някои предположения.
Всички изразиха желание да чуят теорията й.
— Колкото и различни да са сънищата ни, свързва ги един елемент — луната — започна да обяснява Джинджър. — Оказа се, че другите ни сънища — защитни облекла, игли на системи за интравенозно поддържане на живота и легла с ремъци — се основават на реални преживявания и заплахи. Всъщност това са спомени, опитващи се да проникнат в съзнанието ни под формата на сънища. Ето защо, луната също е играла голяма роля в случилото се с нас и е спомен, който се стреми да изплава на повърхността. Обсебеността на Марси е прераснала в интерес към тъмночервена луна. А Джак ни каза, че преди две нощи обикновената лунна светлина в кошмара му се е превърнала в кървавочервен блясък. Никой от останалите още не е сънувал червена луна, но смятам, че този образ също е спомен. С други думи, в нощта на шести юли сме видели нещо, което е направило луната червена. А призрачната светлина, която понякога изпълва стаята на Брендън, е странно пресъздаване на случилото се с истинската луна в онази юлска нощ. Мисля, че призрачната светлина е послание, изпратено да събуди спомените ни.
— Послание — повтори Джак. — Да. Но кой го изпраща, по дяволите? Откъде идва светлината? Какъв е източникът й?
— Имам известна представа — отговори Джинджър. — Но всичко по реда си. Първо, нека да помислим какво би могло да направи луната червена.