Джорджа и останалите отначало слушаха с интерес, а после с нарастваща тревога, докато Джинджър крачеше из помещението и описваше в общи линии едно обезпокоително обяснение.
Джинджър Вайс вярваше в науката. За нея вселената се ръководеше от правилата на логиката и разума и за всяка загадка имаше научно обяснение. Но за разлика от мнозина учени тя не смяташе, че буйното въображение е пречка за логиката и разума. В противен случай Джинджър нямаше да измисли теорията, която разказа на останалите в ресторант „Спокойствие“.
Хипотезата й беше странна и Джинджър нервно очакваше реакцията на другите.
— Хората, които са се занимавали с нас, през първите един-два дни на затворничеството ни, са били в защитно облекло, предназначено за биологичен риск. Сигурно са били разтревожени, че сме се заразили с нещо. Ето защо, може би сме видели тъмночервен облак от биологична зараза. И когато е минал над главите ни, облакът е оцветил в червено луната.
— И всички сме били заразени с някаква инфекциозна болест — предположи Джорджа.
— Може би затова вчера на онова особено място край магистралата, аз си спомних, че Доминик извика: „Тя е в мен. Тя е в мен.“ Логично е да изкрещи така, ако в онази нощ червеният облак го е обвил и Доминик е осъзнал, че вдишва заразата. А Брендън ни каза, че е изрекъл същите думи снощи в Рино, когато стаята му се е изпълнила с призрачната червена светлина.
— Бактерия? Микроорганизъм? Но тогава защо не сме болни? — попита Брендън.
— Защото веднага са ни излекували — отговори Доминик. — Вчера, преди ти да дойдеш, говорихме по този въпрос. Но, Джинджър, сиянието, което днес следобед изпълни рецепцията, беше твърде ярко, за да е лунна светлина, процеждаща се през червен облак.
— Знам — каза Джинджър. — Идеята ми не обяснява всичко. Например кръговете на дланите ти. Затова може би не е правилна. Но, от друга страна, хипотезата ми обяснява някои неща и ако разсъждаваме достатъчно дълго и задълбочено, ще намерим отговор и на другите загадки. Освен това теорията ми има едно предимство.
— Какво?
— Теорията може да обясни защо Брендън е излекувал двама човека в Чикаго. И въртящите се луни в къщата на Зебедая Ломак. И странното явление тук, в грила, в събота вечерта, когато Доминик се опитваше да си спомни какво се е случило по миналото лято. Както и какъв е източникът на призрачната светлина. Дотук теорията е съвсем прозаична. Червен облак на зараза. Не е трудно за вярване. Но сега… трябва да дадете воля на въображението си заедно с мен. Нека да предположим, че чудодейното излекуване и явлението в рецепцията имат някакъв загадъчен външен източник. Отец Висажик смята, че този външен източник е Господ. Ние, останалите, не мислим, че източникът има божествен произход. Нямаме представа какъв е, но всички предполагаме, че е външна сила, нещо, което ни привлича или се опитва да стигне до нас с послание, или ни заплашва. Но ако тези чудеса имат вътрешен източник? Да допуснем, че Брендън и Доминик притежават някакви способности, които се дължат на случилото се в нощта на червената луна. Ами ако става дума за телекинеза — способността да преместваш предмети, без да ги докосваш? Това би обяснило въртящите се хартиени луни и опустошението в грила.
Всички погледнаха изумено Доминик и Брендън, но никой не беше по-стъписан от самите тях. Те се бяха вторачили потресени в Джинджър.
— Но това е абсурдно! — каза Доминик. — Аз не съм екстрасенс, нито магьосник.
— И аз — рече Брендън.
Джинджър поклати глава.
— Това е несъзнателно. Силата е във вас, но вие не съзнавате това. Замислете се. Първият път, когато Брендън е упражнил лечителските си умения и кръговете са се появили на дланите му, е било, докато е сресвал косите на момиченцето в болницата. Той бил завладян от силно състрадание към нея и изпълнен с отчаяние и гняв, че не може да й помогне. Може би тези чувства са освободили дарбата в него, макар че не го е съзнавал, защото придобиването й е част от онова, което са го принудили да забрави. Втория път Брендън се е оказал в необикновена криза, която може да е задействала тези способности. А сега нека да разсъждаваме върху преживяванията на Доминик. Първото е в Рино, в къщата на Ломак. Докато се е разхождал из стаите, Доминик се е разстроил толкова много от задълбочаващата се загадка, че е изпитал желание да откъсне от стените плакатите с луната. И така е станало. Доминик наистина ги е откъснал от стените, но не с ръцете си, а с помощта на способността си. И не забравяйте, че плакатите са паднали на пода, едва когато той е извикал: „Престанете! Спрете!“ Самият Доминик е спрял явлението.