Доминик изведнъж почувства прилив на сила и най-после солницата помръдна. Той се бе вглъбил толкова силно в този обикновен предмет, че усети присъствието на хората около себе си, едва когато всички ахнаха и възкликнаха в един глас. Солницата литна нагоре, предизвиквайки законите на земното притегляне, и застана неподвижно над масата.
Пиперницата също се издигна във въздуха. Брендън я гледаше с широко отворени очи, сетне погледна Доминик. В очите на свещеника се четяха няколко чувства — почуда, изумление, озадаченост, страх и емоционално потвърждение на силната връзка, съществуваща между Доминик и него заради необикновените способности, които двамата притежаваха.
Доминик установи, че не е необходимо да полага усилия, за да държи солницата във въздуха. Всъщност му беше трудно да повярва, че тази магия се дължи именно на него. Той нямаше усещането, че притежава или упражнява контрол над предмета. Доминик не чувстваше, че в него приижда някаква сила. Очевидно телекинетичните му способности действаха автоматично, също като дишането и ударите на сърцето.
Брендън вдигна ръце. Червените кръгове пламтяха на дланите му.
Доминик погледна ръцете си и видя същите неразгадаеми белези.
Какво означаваха кръговете?
— Невероятно — задъхано каза Джинджър. — Показахте ни вертикално движение. А можете ли да преместите предметите хоризонтално?
— Можете ли да вдигнете нещо по-тежко? — попита Санди.
— А можете ли да създадете червената светлина? — добави Ърни.
Доминик си помисли леко да завърти солницата и предметът мигновено започна да се върти във въздуха. След секунда и пиперницата направи същото. По металните им капачки пробягваха отблясъци отразена светлина.
Изведнъж двата предмета се понесоха един срещу друг, макар Доминик да нямаше чувството, че съзнателно направлява движението на солницата. Той стигна до извода, че предложението на Джинджър е било прието от подсъзнанието му, което сега използва психична енергия, за да изпълни задачата, без да чака Доминик да извърши съзнателно усилие.
Солницата и пиперницата спряха на разстояние петнайсет сантиметра една от друга и започнаха да се въртят малко по-бързо отпреди, хвърляйки отблясъци от отразена светлина. После се завъртяха една около друга в съвършено синхронизирани орбити. Но това продължи само няколко секунди. Неочаквано двата предмета започнаха да кръжат много по-бързо, извършвайки сложни параболични движения.
Всички в стаята се засмяха и изръкопляскаха. Доминик погледна Джинджър. Лицето й сияеше от неподправен възторг, който я правеше още по-красива. Ърни Блок и Джак Туист с изумление наблюдаваха въздушната акробатика. Двамата приличаха на деца, които за пръв път в живота си виждат фойерверки. Смеейки се, Фей протегна ръце към солницата и пиперницата, сякаш се опитваше да усети чудодейното силово поле, в което се въртят. Нед също се смееше, но Санди плачеше. Отначало Доминик се стресна, като я видя, но после разбра, че и тя се усмихва, а сълзите й са от радост.
— Не е ли прекрасно? — възкликна Санди. — Каквото и да означава, това е чудесно. Каква свобода… Разчупване на всякакви окови…
Доминик знаеше какво точно чувства тя, защото изпитваше същото. За миг забрави опасенията си, че необикновените му способности завинаги ще го отчуждят от хората, които не притежават таланта му. Изпълни го възторжено чувство за превъзходство. Той се замисли какъв гигантски скок е това в човешката еволюция и откъсване от оковите на човешката ограниченост. Всички усетиха, че светът ще се промени необратимо.
— Направете нещо друго — предложи Джинджър.
— Да — подкрепи я Санди. — Покажете ни още нещо.
И в следващия миг солниците и пиперниците от другите маси полетяха във въздуха и също започнаха да се въртят.
Доминик още не проумяваше как прави тези неща. Той не полагаше никакви усилия. Просто мислите му се превръщаха в реалност, сякаш желанията можеха да се сбъдват. Доминик видя, че и Брендън е озадачен като него.
— Мили Боже, толкова съм развълнувана, че ще се пръсна! — заяви Джинджър.
Солниците и пиперниците кръжаха една около друга, като леко свистяха и разпръскваха искри отразена светлина.
Изведнъж столовете се вдигнаха във въздуха, но не контролирано и игриво като солниците и пиперниците, а с такава сила и скорост, че с оглушителен трясък се блъснаха в тавана. Столовете останаха там и започнаха да вибрират, досущ ято огромни прилепи, размахващи крила. Повечето солници и пиперници продължиха да се въртят лудешки във въздуха, но някои бяха повалени от устремилите се нагоре столове. После още няколко излетяха от орбитите си и стремглаво се спуснаха към пода. Едната удари Ърни по рамото и той извика от болка.