— Така ли реши или си сигурен? — попита Джинджър.
— Сигурен съм. Дълбоко в душата си го знам.
— Аз също — щастливо заяви Брендън. — Ти имаше право, Джинджър, когато предположи, че Доминик и аз притежаваме тази дарба. И силата е в мен от онази юлска нощ по миналото лято. Но не беше права за начина, по който сме придобили този дар. И аз имам чувството, че биологичната зараза не е обяснението. Нямам представа какъв е отговорът, но можем да отхвърлим тази част от теорията ти.
Едва тогава Доминик разбра защо Брендън е в приповдигнато настроение, въпреки потресаващото представление, в което двамата току-що бяха участвали. Макар да отричаше Божията намеса, дълбоко в душата си свещеникът бе съхранил надеждата, че чудодейното излекуване на момиченцето и полицая и призрачната светлина имат божествен произход. Брендън беше потиснат от недопустимата светска мисъл, че този дар може да не му е даден от Бога, а да е страничен ефект от някаква необикновена зараза, създаден от човешка ръка вирус. И сега свещеникът с облекчение отхвърли тази вероятност. Въодушевлението и доброто му настроение произлизаха от факта, че поне за него Божията намеса е приемливо, макар и малко вероятно обяснение.
Доминик искаше също да намери смелост и сила в мисълта, че неприятностите им са част от Божия замисъл. Но в момента вярваше единствено в опасността и смъртта. Промените от по миналото лято насам бяха незначителни и смешни в сравнение с промените, които започваха да стават тази вечер, след откритието на нежеланата дарба. Доминик имаше чувството, че силата е жива в него и е нещо като паразит, който с течение на времето ще погълне всичко и след като приеме самоличността му, ще се разхожда по света в тялото му, маскиран като човешко същество.
Не, тази мисъл беше безумна.
Но въпреки това той беше разтревожен и уплашен.
Доминик огледа хората около себе си. Някои го погледнаха в очите и после бързо се извърнаха, все едно той беше опасен човек. Други — най-вече Джак Туист, Ърни и Джорджа — посрещнаха смело погледа му, но не можаха да прикрият безпокойството и дори страха, с който го гледаха сега. Само Джинджър и Брендън не бяха променили отношението си към него.
— Е, да си лягаме — наруши мълчанието Джак. — Утре имаме много работа.
— Утре ще разгадаем още мистерии — каза Джинджър. — Бележим напредък всеки ден.
— Утре ще бъде ден на велико прозрение — заяви Брендън. — Чувствам го.
„Утре може всички да сме мъртви — помисли Доминик. — Или да ни се иска да сме мъртви.“
Полковник Лийланд Фолкърк още бе измъчван от непоносимо главоболие. С помощта на новооткрития си талант за самоанализ, придобит постепенно след емоционалното и интелектуалното му въвличане в потресаващите събития по миналото лято, той, от една страна, се радваше, че аспиринът не му е оказал въздействие. Фолкърк заякваше и укрепваше от главоболието като от всяка друга болка и извличаше перверзна сила и енергия от безмилостното пулсиране в челото и слепоочията си.
Лейтенант Хорнър бе излязъл. Лийланд остана сам във временния си кабинет без прозорци под полигона в „Шенкфийлд“, но вече не чакаше обаждането от Чикаго. Оттам се бяха свързали с него, след като Хорнър си тръгна, и новините бяха лоши.
Къщата на Калвин Шаркъл в Евънстън още беше обсадена и тази несигурна ситуация вероятно нямаше да приключи през следващите дванайсет часа. Ако беше възможно, полковникът не искаше отново да изпраща хората си да затворят магистрала 80 и да наложат карантина на мотел „Спокойствие“, докато не се увереше, че Шаркъл няма да се добере нито до властите в Илинойс, нито до медиите. Чакането изнервяше Фолкърк особено сега, когато свидетелите в мотела се бяха съсредоточили върху Тъндър Хил и планираха ходовете си извън обсега на самонасочващите се микрофони и всеобхватни предаватели. Той можеше да чака, но само още един ден. Но ако опасната засада в Илинойс продължеше до залез слънце на другия ден, Фолкърк щеше да издаде заповед да нападнат мотел „Спокойствие“, въпреки рисковете.
Другата новина от Чикаго беше, че оперативните работници дискретно бяха разследвали Емелийн Холбърг и Уинтън Толк и бяха намерили основания да смятат, че съвременната наука не може да даде задоволително обяснение на изумителното им излекуване. А проверката на действията на отец Стефан Висажик на Коледа — посещенията му при семейства Холбърг и Толк и в полицейската лаборатория, за да се консултира с експерт по балистика — потвърждаваха, че според свещеника помощникът му Брендън Кронин е факторът за невероятните излекувания.