След като разговаря по телефона с Александър Кристофсън, Джинджър отиде с Фей в ранчото на Елрой и Нанси Джеймисън в Лимой Вали, което се намираше на трийсет километра от Елко. Двете искаха да ги посетят, не за да им разкажат какво е случило на шести юли вечерта по миналото лято, а да проверят дали семейство Джеймисън имат проблеми като на Джинджър, Ърни или Доминик. Ако Елрой и Нанси страдаха от нещо, Джинджър и Фей щяха да ги заведат при останалите в мотела, за да се поддържат един друг и да ги включат в търсенето на истината.
Но ако промиването на мозъците им беше успешно, те нямаше да кажат нищо на семейство Джеймисън, за да не ги изложат на риск. Пък и ако с Елрой и Нанси всичко беше наред, нямаше смисъл да ги убеждават, че са заличили спомените им. Времето беше скъпоценно и с всеки изминал час опасността за хората в мотел „Спокойствие“ се увеличаваше. Джак смяташе, че враговете им скоро ще ги нападнат.
Пътуването беше кратко. Живописната Лимой Вали се намираше в подножието на планината Руби. Долината беше осеяна с ферми, където отглеждаха пшеница, ечемик и картофи. Между нивите и планината имаше тучни пасища. Там беше и ранчото на семейство Джеймисън. В миналото те притежаваха стотици акри, на които отглеждаха добитък, но постепенно бяха разпродали почти цялата си земя и се бяха отказали от животновъдството. Сега те бяха на шейсет и няколко години и притежаваха петдесет акра в подножието на хълмовете и само три коня и десетина кокошки.
— Мисля, че някой ни следи — каза Фей, завивайки по пътя, водещ към планината.
Джинджър погледна в страничното огледало. На стотина метра зад тях се движеше плимут без опознавателни знаци.
— Как разбра?
— Карат след нас, откакто излязохме от града.
— Може да е случайно.
След около осемстотин метра стигнаха до дългата алея, водеща към ранчото на семейство Джеймисън. От двете страни растяха високи борове. Фей пое по алеята и намали, за да види какво ще направи другата кола. Плимутът спря пред пътя за ранчото на Джеймисън.
— Кафяво-зелен. Автомобилът явно е правителствен — отбеляза Фей.
— Много са дръзки, а?
— Ако са ни подслушвали със самонасочващи се микрофони, както каза Джак, и чрез телефоните, може да са решили, че няма смисъл да са предпазливи с нас.
— А може би се готвят да ни задържат. Вероятно следят всеки от нас и чакат заповед да ни хванат едновременно.
Сенките под преплетените клони на боровете бяха тъмни като нощен мрак.
Докато се движеха по двулентовото шосе, минаващо през голямата, покрита със сняг поляна и водещо към масивните, противобомбени врати, полковник Фолкърк мислеше за катастрофата, която би последвала, ако тайната на Тъндър Хил се разкриеше.
Политическото сътресение щеше да бъде безпрецедентно. В потулването на истината бяха замесени множество конкуриращи се правителствени институции — ФБР, ЦРУ, Агенцията за национална сигурност, армията, военновъздушните сили и други. Фактът, че тези организации можеха да работят заедно без засечка и изтичане на информация в продължение на осемнайсет месеца, беше доказателство за степента на потенциалната опасност. Но ако тайната излезеше наяве, скандалът щеше да разклати вярата на американския народ в управниците му. Разбира се, истината знаеха малцина — не повече от шест човека във ФБР и още по-малко в ЦРУ — и повечето участници в конспирацията не подозираха какво всъщност крият. Ето защо, нямаше изтичане на информация. Но шефовете на тези организации — директорите на ФБР и на ЦРУ и главнокомандващият армията — знаеха всичко. И началникът на генералния щаб. И държавният секретар. И президентът, и най-близките му съветници, и вицепрезидентът. И множество видни личности щяха да изпаднат в немилост, ако историята се разчуеше.
Политическият срив щеше да бъде само малка част от катастрофата. ГИПК — мозъчен тръст, състоящ се от физици, биолози, антрополози, социолози, теолози, икономисти и други учени — бе обмислил задълбочено такава криза, години преди да възникне ситуацията в Невада. ГИПК бяха написали строго секретен доклад от хиляда двеста и двайсет страници за изводите си. Документът представляваше обезпокоително четиво. Лийланд го знаеше наизуст, защото беше представителят на военните в ГИПК и бе помогнал в написването на няколко мнения и заключителния текст. Членовете на ГИПК бяха единодушни, че светът никога вече няма да бъде същият, ако се случи такова събитие. Всички общества и култури щяха драстично да се променят, а смъртните случаи през първите две години щяха да наброяват милиони.