— Какво носи?
— Универсална картечница „МАГ“ на белгийската фирма „ФН“. Чудесно оръжие. Изстрелва шестстотин куршума в минута.
Ако предишната вечер бе гледал телевизия, отец Висажик щеше да чуе за Калвин Шаркъл, защото от двайсет и четири часа този човек се бе превърнал в най-сензационната новина. Но Стефан бе престанал да гледа телевизия преди години, защото реши, че безпощадното й отразяване на всяка история в черно-бели образи е поквара за интелекта, а злорадото й съсредоточаване върху мрачните аспекти на живота и отчаянието са морално отблъскващи. Можеше да прочете за трагедията и на първите страници на „Трибюн“ и „Сън-Таймс“, но бе излязъл от дома си толкова бързо, че не му остана време да прегледа вестниците. И сега отец Висажик си съставяше цялостна представа за историята от откъслечната информация, която чу от хората пред полицейската барикада на О’Банън Лейн.
От няколко месеца Калвин Шаркъл се държал… странно. Бил ерген и живеел сам. Обикновено бил весел и приятен и всички го харесвали. Но после изведнъж станал навъсен, сприхав и мрачен. Казал на съседите си, че има „Лоши предчувствия за някои неща“. Смятал, че ще се случи „нещо важно и ужасно“. Калвин четял книги за оцеляване и за Армагедон — последната битка между доброто и злото. И бил измъчван от образни кошмари.
На първи декември Шаркъл се отказал от шофирането, продал камиона си и казал на съседи и приятели, че краят е неизбежен. Искал да продаде и къщата си, да купи усамотено парче земя в планината и да започне отшелнически живот. „Но няма време — обяснил той на сестра си Нан Гилкрайст. — Затова само ще подготвя тази къща за обсадата.“ Калвин не знаел какво ще се случи и не разбирал откъде произлизат страховете му, макар да споделил, че не се притеснява от ядрена война, руско нападение, икономически срив или нещо друго, което тревожи повечето маниаци на тема оцеляване. „Не знам какво… но ще се случи нещо странно и ужасно.“
Госпожа Гилкрайст го накарала да отиде на лекар. Докторът заявил, че Калвин е здрав и страда само от свързан с работата стрес. Но след Коледа раздразнителността на Шаркъл се превърнала в мълчалива подозрителност. В първата седмица на януари той изключил телефона си, като обяснил: „Никой не знае как ще ни завладеят, когато дойдат. Може да го направят по телефона.“ Калвин не можел или не искал да каже кои са „те“.
Дотогава обаче никой не го смятал за опасен. Бил спокоен и добросърдечен през целия си живот. Въпреки ексцентричното му държание напоследък, нямало причина да смятат, че Калвин ще прояви насилие.
После, предишната сутрин в осем и половина, Шаркъл отишъл при семейство Уилкърсън, негови приятели, които живеели на отсрещната страна на улицата. Бил близък с тях, но от известно време се държал настрана. Едуард Уилкърсън разказал на репортерите какви били думите му. „Вижте какво, не искам да бъда егоист. Аз съм подготвен, но вие сте беззащитни. Затова, когато те дойдат, ела със семейството си да се скриеш при мен.“ Когато Уилкърсън попитал кои са „те“, Калвин отговорил: „Не знам как изглеждат, нито как се наричат. Но те ще ни сторят нещо лошо. Може би ще ни превърнат в зомбита.“ Шаркъл уверил Едуард, че има много оръжия и амуниции и е превърнал в крепост къщата си.
Разтревожен от приказките за оръжия, Уилкърсън шеговито отклонил предложението на Калвин и след като го изпратил, се обадил на сестра му. Нан Гилкрайст пристигнала в десет и половина със съпруга си и казала на обезпокоения Едуард, че ще убеди Калвин да постъпи в болница, за да му направят изследвания. Но след като тя и господин Гилкрайст отишли в къщата на Калвин, Уилкърсън решил, че може да им трябват подкрепления и заедно със съседа си Франк Крелки също тръгнали натам.
Калвин отворил вратата. Бил обезумял и почти изпаднал в истерия и въоръжен с полуавтоматична пушка дванайсети калибър. Шаркъл обвинил съседите си, че вече са се превърнали в зомбита. „Променили сте се — изкрещял на Едуард и Франк. — О, Господи, трябваше да го забележа. Трябваше да се досетя. Кога престанахте да бъдете човешки същества? Мили Боже, дошли сте да ни завладеете с един удар.“ После надал вой на ужас и открил огън. Първият куршум уцелил Крелки в гърлото и го обезглавил. Уилкърсън хукнал да бяга, бил улучен в краката, паднал, претърколил се и се престорил на умрял — номер, който спасил живота му.
И сега Франк бил в моргата, а Едуард — в болницата. Състоянието му било достатъчно добро, за да разговаря с репортери.
Отец Висажик чу цялата тази история от устата на един млад мъж, който изгаряше от нетърпение да му разкаже всичко. Мъжът се казваше Роджър Хастъруик, безработен барман. В очите му имаше обезпокоителен блясък, който може би се дължеше на пиянство, употреба на наркотици, безсъние, психопатия или и четирите заедно, но информацията му беше подробна и очевидно точна.