— И ченгетата затвориха улицата, евакуираха хората от къщите им и се опитаха да преговарят с Шаркъл. Но той няма телефон, а когато използваха мегафон, не им отговори. Ченгетата предполагат, че сестра му и зет му са живи там, вътре. Те са заложници, затова никой не иска да действа прибързано.
— Умно — мрачно отбеляза Стефан и изведнъж му стана много студено.
— Да, умно — нетърпеливо каза Роджър Хастъруик, давайки да се разбере, че предпочита да не го прекъсват. — Накрая, когато остана половин час до мръкване, решиха да доведат момчетата от специалните сили, за да го изкарат навън и може би да спасят сестрата и зетя. Изстреляха гранати със сълзотворен газ, но когато влязоха в къщата, здравата загазиха. Хитрата лисица Шаркъл трябва да е работил седмици наред върху къщата си, поставяйки капани. Ченгетата започнаха да падат, препъвайки се в тънките жици, които той бе опънал навсякъде. Единият си удари главата. Не умря, но сигурно е получил сериозно увреждане. После Калвин откри огън по тях. И той имаше противогаз и ги дебнеше като хищник. Копелето се беше подготвило. Шаркъл очисти едно ченге, рани друго, сетне отиде в мазето и се заключи. Никой не можа да влезе след него, защото вратата не е обикновена, а стоманена. И не само това. От вътрешната страна на прозорците има тежки метални капаци. Ченгетата се изнесоха бързо оттам и решиха да чакат. Сутринта пустият му Шаркъл открехна един от металните капаци и изкрещя нещо налудничаво, после го затвори и оттогава не се е случило нищо. Искрено се надявам Калвин скоро да направи нещо, защото е студено и започвам да се отегчавам.
— Какво изкрещя Калвин? — попита Стефан.
— Ами, той каза…
Роджър Хастъруик млъкна, защото разбра, че някаква новина, която се предава от уста на уста, е развълнувала всички. Хората тръгнаха на юг по Скот Авеню. Някои вървяха бързо, други бягаха. Уплашен от мисълта, че ще изпусне поредното кръвопролитие, Хастъруик сграбчи като обезумял един човек с петна на лицето и ушанка и попита:
— Какво става?
— Един тип там има микробус с радио — отговори мъжът, опитвайки се да се отскубне от Роджър. — Настроил го е на честотата на ченгетата от специалните сили. Те се готвят да очистят проклетия Шаркъл!
Човекът хукна и Хастъруик забърза след него.
Отец Висажик се вторачи за миг в отминаващата тълпа, сетне погледна десетината зяпачи, които бяха останали, и полицаите на барикадата. Стефан предчувстваше, че ще има още убийства и смърт. Трябваше да направи нещо, за да ги предотврати, но не можеше да разсъждава трезво, защото беше скован от страх. Дотогава виждаше само положителната страна на загадката. Чудодейното излекуване и другите явления предизвикаха в него единствено радост и очакване за Божия поява. Но сега Стефан съзря тъмната половина на мистерията и остана потресен.
Накрая, надявайки се, че няма да го помислят за поредния дявол в кръвожадната тълпа, отец Висажик забърза след Роджър Хастъруик и другите. Хората се бяха събрали на една пресечка от О’Банън Лейн около микробус, металносив шевролет с рисунка на калифорнийски плаж от едната страна. Собственикът, огромен мъж с дълга брада, седеше зад волана. Той беше отворил вратите и бе усилил звука на радиото с полицейските честоти, за да могат всички да чуят какво си говорят ченгетата.
След минута-две се изясниха основните линии на плана им за атака. Екипът на специалните сили бе влязъл в къщата и бе стигнал до първия етаж. Командосите щяха да използват малък, прецизно оформен пластичен експлозив, за да изкъртят вътрешната стоманена врата на мазето. В същото време друга група щеше да взриви с подобен експлозив външната врата на мазето. Двата екипа щяха да атакуват и да заловят Калвин Шаркъл. Тази стратегия беше ужасно опасна за командосите, но шефовете решиха, че ще бъде още по-рисковано, ако обсадата продължи.
Докато слушаше гласовете им, отец Висажик изведнъж осъзна, че трябва да спре атаката, защото кръвопролитието ще бъде невъобразимо. Трябваше да намери начин да мине през барикадата и да разговаря с Калвин Шаркъл. Стефан се обърна и хукна към обсадената къща. Не беше сигурен какво ще каже, за да изтръгне Шаркъл от параноята. Може би: „Ти не си сам, Калвин.“ Все щеше да измисли нещо.
Внезапното му отдалечаване от микробуса очевидно накара другите да решат, че на барикадата става нещо. Отец Висажик беше преполовил разстоянието до къщата на Шаркъл, когато по-младите и бързи зяпачи започнаха да го изпреварват, като развълнувано крещяха. Тълпата отново побягна по Скот Авеню. Чуха се клаксони, свирене на спирачки и трясъци. Хората се блъскаха и Стефан падна на колене на асфалта. Никой не спря да му помогне. Той стана и продължи да бяга. Въздухът сякаш се сгъсти от животинското безумие и жаждата за кървави зрелища. Отец Висажик се ужаси от държанието на събратята си и с разтуптяно сърце си помисли: „Сигурно е така в ада. Непрестанно тичаш сред обезумяла и бръщолевеща нечленоразделно тълпа.“