Когато Стефан стигна до барикадата, повечето хора вече бяха там. Те се бяха струпали пред полицейските коли и линейката и протягаха вратове, за да видят какво става в къщата на Шаркъл. Отец Висажик отчаяно се опитваше да си проправи път и да се добере до полицаите, за да разговаря с тях. Той блъскаше другите и им повтаряше, че е свещеник, но никой не му обръщаше внимание. Шапката падна от главата му, но Стефан не си направи труда да я вземе, не се отказа и най-после мина през развълнуваното множество.
Полицаите сърдито заповядаха на тълпата да се дръпне назад, заплашиха с арести, извадиха палките и спуснаха стъклата на шлемовете си. Отец Висажик беше готов да лъже, да им каже всичко, което би ги накарало да забавят атаката, да ги заблуди, че е свещеникът на Шаркъл и знае как да го убеди да се предаде. Разбира се, той нямаше представа как да стори това, но поне можеше да спечели време, да разговаря с Калвин и да измисли нещо.
— Аз съм свещеник! — извика Стефан, но ченгетата гневно го блъснаха назад. Не бяха в настроение да го изслушат.
След миг въздухът се разтърси от две малки експлозии. Всички ахнаха едновременно и застинаха по местата си, защото знаеха какво са чули — екипът на специалните сили взривяваше стоманените врати на мазето. Последва трета експлозия — силен и разрушителен взрив, който разтърси асфалта, оглуши хората, отекна в костите и зъбите им и разпръсна в небето парчета от тухли и трески от къщата на Шаркъл. Тълпата отново извика в един глас. И този път, вместо да напират към барикадата, хората уплашено се дръпнаха назад, изведнъж осъзнавайки, че смъртта може да не е само интересен за гледане спорт, но и дейност, в която всички участват.
— Той е имал бомба! — извика един от полицаите на барикадата. — Господи, Шаркъл е имал бомба!
Линейката запали сигналните си светлини и се отправи към къщата на Шаркъл.
Треперейки от ужас, отец Висажик хукна след нея, но едно от ченгетата го спря и каза:
— Хей, изчезвай оттук.
— Аз съм свещеник. Някой може да се нуждае от утеха и последно причастие.
— Не ме интересува, дори да си папата, отче. Още не сме сигурни дали Шаркъл е мъртъв.
Стефан се подчини, макар силната експлозия да не оставяше съмнение, че Калвин е, мъртъв. И сестра му. И зет му. И повечето членове на екипа на специалните сили. Колко ли бяха жертвите? Пет? Шест? Десет?
Изпаднал в шок и движейки се безцелно из тълпата, отец Висажик видя Роджър Хастъруик, безработния барман със странния блясък в очите. Стефан сложи ръка на рамото му и попита:
— Какво е извикал Шаркъл сутринта на полицаите?
Хастъруик примига учудено.
— Какво?
— Преди да се разделим, ти ми каза, че сутринта Калвин открехнал металния капак на един от прозорците в мазето и извикал нещо много странно. Какви бяха думите му?
— А, да. Той изкрещя нещо много шантаво.
Хастъруик се намръщи, докато се опитваше да си спомни точните думи на Шаркъл. Когато се сети, той се ухили и ги повтори пред Стефан.
Отец Висажик не се засмя. Убедеността му, че Калвин Шаркъл не е бил луд, се засилваше с всяка изминала секунда. Озадачен, объркан и уплашен от огромното напрежение, предизвикано от промиването на мозъка му и от рухването на преградите в паметта му, но не и луд. Роджър Хастъруик и всички останали мислеха, че твърденията на Шаркъл са налудничави фантазии на болно съзнание. Но Стефан имаше предимство пред другите. Той изтълкува думите на Калвин в контекста на събитията в мотел „Спокойствие“, чудотворните излекувания и телекинетични явления и се запита дали в твърденията на горкия, уплашен човек има зрънце истина. Косите му се изправиха от страх и той потрепери.
Хастъруик видя реакцията му и каза:
— Хей, не ги взимай навътре, за Бога. Нали не мислиш, че онова, което Калвин каза, е истина? Той беше побъркан. Не забравяй, че сам се взриви.
Отец Висажик хукна към колата на енорията.
Още преди да отиде в Евънстън и да разбере за трагедията в къщата на Калвин Шаркъл, Стефан очакваше, че преди денят да свърши, ще лети за Невада. Събитията в апартамента на семейство Мендоса и в дома на Холбърг бяха разпалили любопитството му и копнежът му нямаше да бъде утолен, докато не се включеше в действията на обезпокоената група в Елко Каунти.