Онова, което Стефан научи от Роджър Хастъруик, превърна силното му желание да отиде в Невада в изгаряща потребност. Ако дори половината от думите на Шаркъл бяха истина, отец Висажик трябваше на всяка цена да отиде в Невада, не само да стане свидетел на чудото, но и да направи каквото може, за да защити хората, събрали се в мотел „Спокойствие“. През целия си живот той беше спасител на объркани свещеници и пастир, който връщаше заблудените души в лоното на вярата. Този път обаче Стефан може би беше призван да спаси и човешко съзнание и живот. Заплахата, за която Калвин Шаркъл бе говорил, застрашаваше тялото, ума и духа.
Отец Висажик включи на скорост и потегли.
Реши да не се връща в пасторското си жилище, за да събере багажа си. Нямаше време. Отец Висажик щеше да отиде направо на летище „О’Хеър“ и да се качи на първия самолет за Невада.
„Мили Боже — помисли Стефан. — Какво ни изпрати? Най-големият дар, за който сме се молили? Или напаст, пред която Библейските чуми бледнеят?“
Джинджър и Фей прекараха почти цялата сутрин с Елрой и Нанси Джеймисън. Джинджър излъга, че е дъщеря на стара приятелка на Фей, иска да живее на запад поради неуточнени здравословни причини и се интересува от Елко Каунти. Семейство Джеймисън бяха любители на местната история и изгаряха от нетърпение да разкажат за околността, особено за красотата на долина Лимой.
Джинджър и Фей търсеха преки или косвени доказателства, че Елрой и Нанси страдат от последиците на рухващ блокаж на паметта, но не откриха нищо. Джеймисън бяха щастливи и спокойни. Промиването на мозъците им явно беше успешно като при Фей и фалшивите им спомени бяха дълбоко вкоренени. Завеждането им в мотел „Спокойствие“ щеше да ги изложи на риск и беше безсмислено.
— Добри хора — каза Джинджър, докато се връщаха.
— Да. Можеш да разчиташ на тях. Бих искала да са заедно с нас в момента. Но, от друга страна, се радвам, че не се налага да ги забъркваме в тази история.
Двете се умълчаха и Джинджър реши, че Фей мисли за същото като нея. И двете се питаха дали правителствената кола още стои пред отклонението на пътя за ранчото на Джеймисън и дали хората в нея ще се задоволят само да ги следят. Ърни и Доминик се бяха въоръжили за експедицията около военния склад на Тъндър Хил. Но като се имаше предвид безобидното естество на задачата на Фей и Джинджър, никой не бе помислил, че може да ги грози опасност. Джинджър, подобно на множество привлекателни жени, живеещи сами в голям град, знаеше да борави с пистолет, а Фей бе съпруга на морски пехотинец и беше почти специалист в тази област, но знанията и уменията им бяха безполезни, ако нямаха оръжия.
След като изминаха около петстотин метра, Фей спря под сенките на боровете.
— Вероятно се държа мелодраматично и тези неща няма да ни послужат, ако онези типове насочат пистолети към главите ни.
Тя разкопча палтото си, извади два готварски ножа и ги сложи на седалката между себе си и Джинджър.
— Откъде ги взе? — изненада се Джинджър.
— Затова настоях да избърша съдовете след закуската. Взех ножовете, докато Нанси разтребваше масата. Не можех да поискам оръжие. Това би означавало да въвлечем Нанси и Елрой в цялата бъркотия, а вече беше ясно, че не трябва да го правим. После, когато всичко свърши, може да им кажа. — Фей взе единия нож. — Остър е. Ако онези типове се опитат да ни вкарат насила в колата им, скрий го и изчакай удобна възможност да наръгаш някого от тях.
— Ясно — каза Джинджър, засмя се и поклати глава. — Надявам се, че един ден ще имаш възможността да се запознаеш с Рита Ханаби.
— Приятелката ти в Бостън?
— Да. Мисля, че двете много си приличате.
— Аз и една изискана, светска дама? — недоверчиво попита Фей. — Не мога да си представя какво общо би могло да има между нас.
— Ами, първо, и двете умеете да запазвате хладнокръвие, каквото и да се случи.
— Когато си съпруга на морски пехотинец, или се научаваш да бъдеш като него, или се побъркваш.
— И двете с Рита на външен вид изглеждате много женствени, нежни и зависими, но всъщност сте корави и непреклонни.
— И ти си такава, миличка — усмихна се Фей и потегли.
Кафяво-зелената правителствена кола още беше на пътя. Вътре имаше двама мъже, които погледнаха безучастно Джинджър. Тя им махна, но те не реагираха.
Фей продължи да кара.
Плимутът тръгна след тях.
Майлс Бенел се бе прегърбил на големия стол зад металното, сиво бюро и изглеждаше отегчен. Той стана и започна да крачи насам-натам, докато отговаряше на въпросите с безразличен и от време на време ироничен тон, но не се суетеше и не се ядосваше, както би направил всеки в дадените обстоятелства.