Полковник Лийланд Фолкърк го мразеше.
Лийланд седеше до очукана маса в ъгъла на помещението и бавно прелистваше личните досиета на цивилните учени, които извършваха изследвания и експерименти в пещерата с огромните дървени врати, където се пазеше тайната от шести юли. Надяваше се да стесни кръга на вероятните предатели, като се опитваше да реши кои от тях може да са били в Ню Йорк, когато на Доминик Корвези в Лагуна Бийч бяха изпратени двете бележки и моменталните снимки. Фолкърк бе казал на военната охрана на Тъндър Хил да свърши тази работа в неделя и те признаха, че са прегледали всичко, но не са открили следи, водещи към изтичането на информацията. Но като се имаха предвид провалите им дотогава — включително два саботажа на детектори на лъжата, Лийланд не им вярваше повече, отколкото на Бенел и на другите учени. Затова реши сам да се залови с разследването.
Но веднага се натъкна на проблеми. Първо, през последните осемнайсет месеца адски много цивилни лица бяха въвлечени в конспирацията. Трийсет и седем мъже и жени, представящи широк спектър от научни дисциплини, имаха както достъп до свръхсекретна информация, така и специализирани познания, за да участват в програмата, която Бенел бе измислил. Заедно с него ставаха трийсет и осем. Беше истинско чудо, че толкова много хора, на които им липсва военна дисциплина, могат да пазят тайна толкова дълго.
Нещо по-лошо, само Бенел и още седмина работеха върху изследването през цялото време и всъщност живееха в Тъндър Хил. Останалите трийсет имаха семейства и университетски длъжности, които не можеха да оставят дълго време, затова идваха и си заминаваха, както им позволяваше графикът и понякога оставаха няколко дни или седмици, но рядко месеци. Ето защо, беше много трудно да се установи дали и кога някой от тях е бил в Ню Йорк.
И нещо още по-лошо. От осемте членове на постоянно работещия екип трима бяха ходили в Ню Йорк през декември, включително доктор Майлс Бенел. Или с други думи, в момента списъкът на заподозрените наброяваше най-малко трийсет и трима, при това само от постоянния научен персонал.
Освен тях, Фолкърк се съмняваше и в цялата охрана на военния склад, макар че майор Фугата и лейтенант Хелмс, шефът на охраната и дясната му ръка, бяха единствените, които знаеха какво става в забранената пещера. В неделя, когато започна да разпитва учените, Фугата установи, че детекторът на лъжата е повреден и не дава надеждни показания. Предишния ден, когато от „Шенкфийлд“ изпратиха друг детектор, се оказа, че и той не работи. Фугата каза, че вторият детектор е бил повреден, когато е пристигнал, но това бяха глупости.
Някой от участниците в проекта бе видял докладите, че преградите в паметта на свидетелите се рушат. Този човек бе решил да се възползва от възможността и бе подсказал идеи на някои от тях, изпращайки им загадъчни бележки и моментални снимки, откраднати от досиетата им. Копелето едва не се бе измъкнало безнаказано и сега, когато положението стана напечено, бе повредило детекторите на лъжата.
Лийланд вдигна глава и погледна Майлс Бенел, който стоеше до малкия прозорец.
— Докторе, нека да се възползвам от проницателността и ума ви на учен.
— Разбира се, полковник.
— Всички, които работят с вас, знаят за поверителния доклад на ГИПК, който бе написан преди седем години. И са наясно с ужасните последици, ако съобщим публично за откритията ни. Тогава защо някои от тях са проявили безотговорност и са подронили сигурността на проекта?
В тона на доктор Бенел прозвуча искрено желание да помогне, но Фолкърк долови язвителност и презрение.
— Някои не са съгласни с изводите на ГИПК и мислят, че ако оповестим публично откритията, няма да стане катастрофа. Те смятат, че ГИПК греши и е твърде елитарна във възгледите си.
— Е, аз пък мисля, че ГИПК има право. А ти, лейтенант Хорнър?
Хорнър седеше до вратата.
— Съгласен съм с теб, полковник. Ако ще съобщаваме новината, хората трябва да бъдат подготвени бавно, може би десетина години.
Лийланд кимна.
— Имам лошо, но реалистично мнение за събратята ми, докторе, и знам колко трудно повечето ще се оправят в новия свят, който ще настъпи след оповестяването на откритията. Хаос. Политически и социален катаклизъм. Точно както пише в доклада на ГИПК.
Бенел сви рамене.
— Имате право на мнение.