Той най-после съзря онова, което търсеше — точки на телесна топлина в студените, безплодни равнини. Дигиталният сензор отчете два източника на топлина, намиращи се на около шейсет и пет метра южно от мотела. Тази информация бе последвана от цифри, показващи размера на източниците и Джак разбра, че това са двама човека. Той изключи функцията за анализиране на топлината, използвайки уреда като обикновен телескоп, огледа района, забеляза двама души в камуфлажно облекло и каза:
— Бинго.
Джорджа не го попита какво е видял, защото бе научила добре урока, който Джак им бе предал предишната вечер — всичко, казано в апартамента, отива право в електронните подслушватели на врага.
Двамата наблюдатели лежаха на земята. Единият имаше бинокъл, но в момента не го използваше, затова не знаеше, че Джак го гледа.
Той се премести до прозорците в източната страна и огледа района, но не видя никого. Наблюдаваха ги само от юг, защото оттам се виждаше предната част на мотела и единственият път, водещ към него.
Противниците подценяваха Джак. Те знаеха биографията му и бяха наясно, че го бива, но не съзнаваха колко е добър.
В един и четирийсет започнаха да падат първите снежинки.
В два часа Доминик и Ърни се върнаха от разузнаването на периметъра на военния склад в Тъндър Хил.
— Виж какво, Ърни — рече Джак. — Когато виелицата се разбушува, някои от шофьорите по магистралата може да видят колите отпред и да потърсят подслон, макар да сме угасили знака и лампите. По-добре да преместим превозните средства отзад.
Всъщност Джак бе убеден, че врагът ги подслушва и искаше да скрият колите от погледа на наблюдателите. И по-късно, когато започнеше снежната буря, всички от мотела щяха тайно да се измъкнат през задната врата и да поемат на път с джипа и пикапа.
Ърни разбра целта му и двамата с Доминик отново излязоха, за да преместят отзад превозните средства.
Нед и Санди бяха направили сандвичи за вечеря.
Сега само оставаше да чакат Фей и Джинджър.
Снегът се засили. Дневната светлина помръкна. В два и четирийсет видимостта намаля на около петдесет метра. Наблюдателите в камуфлажно облекло вероятно прибираха екипировката си и се преместваха по-близо до мотела.
Джак все по-често поглеждаше часовника си, защото знаеше, че времето лети.
Лейтенант Хорнър поправяше умишлено повредения детектор на лъжата, а Фолкърк хокаше шефа на охраната и помощника му, майор Фугата и лейтенант Хелмс, уведомявайки ги, че са в списъка на вероятните предатели. Лийланд си създаде двама врагове, но това нямаше значение. Той не искаше да го харесват, а да го уважават и да се страхуват от него.
Фолкърк още не беше свършил да се кара на Фугата и Хелмс, когато пристигна генерал Алварадо. Той беше дебел шопар с голям търбух, пръсти като кренвирши и увиснала брадичка. Алварадо нахлу гневно в кабинета на охраната. Лицето му беше зачервено, защото току-що бе чул лошата новина от доктор Майлс Бенел.
— Вярно ли е, полковник Фолкърк? Наистина ли сте поели контрола върху „Бдителност“ и сте направили затворници тук?
Строго, но с тон, който не можеше да се изтълкува като неуважение, Лийланд го информира, че е упълномощен да задейства секретната програма в компютъра на охраната и да я активира по своя преценка. Алварадо поиска да знае кой го е упълномощил за това.
— Генерал Максуел Риденауър, началникът на генералния щаб на армията — отговори Фолкърк.
Алварадо отлично знаеше кой е Риденауър, но не повярва, че наставникът на полковника по този въпрос е самият началник на генералния щаб на армията.
— Защо не му се обадите и не го попитате? — предложи Лийланд, извади от портфейла си визитна картичка и я даде на Алварадо. — Това е номерът на генерал Риденауър.
— Имам номера му — презрително каза Алварадо.
— Това не е служебният, а домашният му номер, който не е вписан в указателя. Ако не е в щаба, той би искал да му се обадите вкъщи. В края на краищата въпросът е адски сериозен, сър.
Лицето на Алварадо стана аленочервено. Грабна визитката между палеца и показалеца си, сякаш беше нещо гадно, излезе и се върна след петнайсет минути. Вече не беше зачервен, а пребледнял.
— Добре, полковник, имате пълномощията, за които твърдите. И така… предполагам, че сега вие сте командир на Тъндър Хил.
— Съвсем не, сър — възрази Фолкърк. — Вие още сте главнокомандващият.
— Но щом съм затворник…
— Сър, вашите заповеди имат предимство, стига да не противоречат на пълномощията ми да гарантирам, че нито един опасен човек или същество няма да избяга от Тъндър Хил — прекъсна го Лийланд.