Трета част
Нощ в Тъндър Хил
Смелостта, любовта, приятелството, състраданието и съпричастността ни извисяват над зверовете и са отличителни черти на човека.
Книга на преброените тъги
Шеста глава
Вторник вечерта, четиринайсети януари
1.
Конфликт
Отец Стефан Висажик отиде със самолет до Солт Лейк Сити и оттам — до летището на Елко Каунти. Той пристигна, след като започна да вали сняг, но преди бързо намаляващата видимост и спускащият се мрак да спрат уличното движение.
Стефан се приближи до обществен телефон и набра номера на мотел „Спокойствие“, но чу само съскане. Телефонистката каза, че също не може да се свърже.
— Съжалявам, но, изглежда, има проблем с линията, господине.
— Какъв проблем? Какво има? — разтревожи се отец Висажик.
— Предполагам, че е заради снежната буря. Вятърът е много силен.
Но Стефан не беше убеден, че това е причината телефонът да не работи. Виелицата едва бе започнала. Той не вярваше, че телефонните линии са отстъпили пред първите предпазливи пориви на вятъра. Изолацията на мотел „Спокойствие“ беше зловеща перспектива и по-скоро бе дело на човешка ръка, отколкото на задаващата се буря.
Стефан се обади в „Сейнт Бернадет“ в Чикаго. Отец Джерано отговори на второто иззвъняване.
— Майкъл, пристигнах благополучно в Елко. Но не мога да се свържа с Брендън. Телефонът им не работи.
— Да, знам.
— Но как разбра?
— Преди няколко минути се обади един човек, който отказа да се представи, но каза, че е приятел на Джинджър Вайс. Тя му се обадила сутринта и поискала информация. Той намерил каквото й трябвало, но не могъл да се свърже с мотел „Спокойствие“. Джинджър Вайс явно се е досетила, че ще има проблем и му дала номера на нейни приятели в Бостън. Човекът им разказал какво е научил, а Джинджър Вайс ще ни се обади, когато има възможност.
— Отказал да се представи? — учуди се отец Висажик. — И каква информация е поискала Вайс?
— За две неща. Първо, за някакво място на име Тъндър Хил. Човекът каза, че това е огромен, военен склад, намиращ се под земята. И второ, за полковник Лийланд Фолкърк, който е командир на нещо, наречено Организация за спешно реагиране на вътрешни кризи.
Стефан се вторачи във виелицата навън, заслуша се в биографията на полковника и започна да се поти от напрежение, опитвайки се да запомни всички подробности.
— Господин Хикс, изглежда, смята, че само част от биографията на полковник Фолкърк може да е свързана със случилото се с хората в мотел „Спокойствие“ — добави Майкъл.
— Господин Хикс?
— След като не ми каза името си, нека да го наричаме така.
— Продължавай.
— Ами, според господин Хикс ключовият факт е, че полковник Фолкърк е военният представител в една правителствена комисия, ГИПК, която преди девет години е започнала важно научно проучване. Господин Хикс открил три неща. Първо, много от учените в комисията сега са в дълги и необичайни отпуски или неизвестно защо са временно отстранени от работа. Второ, на осми юли по миналата година, точно два дни след неприятностите на Брендън и другите в Невада, било наложено ново ниво на секретност върху докладите на ГИПК.
— Но какво означава ГИПК?
Майкъл Джерано му каза.
— Мили Боже, помислих си, че може да е това! — възкликна Стефан.
— Сериозно? Трудно е да те изненада човек, отче. Но не може да си се досетил каква е причината за проблемите на Брендън. Наистина ли мислиш, че там се е случило… точно това?
— Трябва да призная, че не стигнах до този извод само благодарение на гигантския си интелект. Сутринта Калвин Шаркъл изкрещял нещо подобно на полицаите.
— Господи!
— Може би сме пред прага на един нов свят, Майкъл. Готов ли си за него?
— Ами… не знам. А ти, отче?
— О, да! Напълно съм готов. Но пътят към този свят може да е изпълнен с опасности.
Джинджър долавяше нарастващото безпокойство на Джак Туист. Той действаше, разчитайки на инстинкта си, който му подсказваше; че времето изтича. Джак непрекъснато поглеждаше през прозорците и вратите, сякаш очакваше да види вражески лица.
Беше им необходим половин час, за да се облекат за лютата зима навън, да заредят оръжията и да пренесат всичко в пикапа на семейство Сарвър и в джипа на Джак. Те не работеха мълчаливо, защото това щеше да предупреди врага за предстоящото им заминаване, а бъбреха за дребни неща, докато бързо се приготвяха.