Изкуствената аорта трябваше да се напои добре и след като я присадеше в тялото, Джинджър щеше да я свърже с кръвоносната система на Вайъла и да я зашие. Имплантантът беше не само идеален заместител на увредената част от аортата, но и превъзхождаше онова, което бе сътворила природата. След петстотин години, когато от Вайъла Флечър щеше да остане само прах и разядени кости, изкуствената аорта щеше да бъде непокътната, гъвкава и солидна.
Агата отново избърса челото на Джинджър.
— Как се чувстваш? — попита Джордж.
— Добре — отговори Джинджър.
— Напрегната ли си?
— Не много — излъга тя.
— Истинско удоволствие е да те гледа човек как работиш.
— Напълно съм съгласна с вас, доктор Ханаби — каза една от сестрите.
— И аз — добави другата.
— Благодаря — изненадана и доволна отговори Джинджър.
— Ти имаш грациозни движения, лек допир и великолепна чувствителност на пръстите и очите, а това за съжаление се среща рядко в нашата професия.
Джинджър знаеше, че Ханаби никога не прави неискрени комплименти, но от устата на такъв строг учител думите граничеха с ласкателство. Господи, Джордж Ханаби се гордееше с нея! Това прозрение я изпълни с приятни чувства. Ако не се намираше в операционната зала, от очите й щяха да бликнат сълзи, но тук Джинджър трябваше да се владее. Но тя се зарадва на похвалата му, сякаш я бе чула от устата на баща си.
Джинджър продължи да оперира в повишено настроение. Тревожната вероятност от нов пристъп на пориомания постепенно намаля и по-високото самочувствие й позволи да работи още по-прецизно. Сега вече нищо не можеше да се провали.
За по-малко от час Джинджър прекъсна кръвообращението през аортата към краката на пациентката и аневризмата престана да пулсира.
Тя взе малък скалпел и я проби. Аортата спихна. Джинджър разряза външната стена. В този момент Вайъла Флечър беше без аорта и по-безпомощна и зависима от хирурга отвсякога. Сега вече нямаше връщане назад. Оттук насетне операцията трябваше да бъде извършена не само изключително внимателно, но и много бързо.
В залата цареше тишина. Краткият разговор бе стихнал. Касетата с музиката на Бах отново бе свършила, но никой не я обърна. Времето се измерваше с хриптенето и засмукването на апарата за изкуствено дишане и пиукането на електрокардиографа.
Джинджър взе напоената с кръв изкуствена аорта, сложи я на мястото й в тялото и заши горната част, използвайки изключително тънък конец.
По време на този етап на операцията вече не се налагаше Агата да бърше потта от челото й. Джинджър знаеше, че Джордж е забелязал това.
Сестрата обърна касетата и пусна музиката на Бах.
Предстояха часове на работа, но Джинджър продължаваше, без да усеща умора. Тя направи още два разреза — на краката на пациентката, в ингвиналните гънки, там, където бяха прикрепени към торса, и отвори двете артерии, за да ги свърже с краищата на имплантанта. На няколко пъти Джинджър се усети, че весело тананика заедно с музиката. Лекотата, с която работеше, създаваше убеждението, че е била хирург в някой предишен живот и е предопределена за тази професия.
Но Джинджър трябваше да си спомни афоризмите на баща си, с които той търпеливо я предупреждаваше в редките случаи, когато тя не се държеше добре или не се представеше в най-добрата си светлина в училище.
„Времето не чака никого.“
„Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.“
„Всяка спестена стотинка е спечелена.“
„Негодуванието причинява болка само на онези, които го изпитват.“
„Не съди, за да не съдят и теб.“
Джейкъб знаеше хиляди мъдрости, но най-много обичаше да повтаря следната: „Възгордяването предшества падението.“
Джинджър трябваше да си спомни онези три думи. Но операцията вървеше толкова добре и тя беше толкова доволна и горда от работата си, че забрави за неизбежното падение.
Джинджър свърза долната част на изкуствената аорта с двете бедрени артерии и със задоволство видя, че кръвообращението в тялото на пациентката се възстанови. В продължение на двайсет минути тя търси пролуки и ги заши с фин, здрав конец. После още пет минути мълчаливо наблюдава как присаденият орган пулсира като естествен.
— Време е да я затворим — най-сетне каза Джинджър.
— Истинско творение на изкуството — рече Джордж Ханаби.
Джинджър се зарадва, че е с хирургична маска, защото лицето й беше разтеглено в широка усмивка и сигурно приличаше на ухилен идиот.