— Когато ни разказа за отец Висажик, беше ясно, че му се възхищаваш. Веднага разбрахме, че много си приличате. Ти си млад, Брендън. Предстои ти да научиш още неща. Но когато станеш на годините на отец Висажик, ще бъдеш точно като него. И всеки ден от живота ти ще бъде изпълнение на завещаното от него.
Отчаянието, изписано на лицето на Брендън, отстъпи място на крехка надежда. Устните му потрепериха.
— Наистина ли… мислиш така?
— Убедена съм.
Той я прегърна, а тя го потупа по рамото.
Нед и Санди се бяха прегърнали през кръста и гледаха космическия кораб. Не говореха, защото думите бяха излишни.
После Санди каза нещо, което не можеше да бъде премълчано.
— Нед, ако се измъкнем живи оттук… ще отида на лекар. Специалист по забременяване. Искам да имаме дете.
— Но ти никога…
— Не обичах достатъчно света. Но сега искам да съществува част от нас, когато човечеството се издигне над мрака, отправи се към други светове и може би се запознае с чудесни непознати като тези, които са дошли с този кораб. Ще бъда добра майка, Нед.
— Знам.
Когато видя и последните свидетели и Паркър Фейн да влизат в пещерата, Майлс Бенел загуби надежда, че необикновените способности на Доминик Корвези ще съумеят да задържат Фолкърк извън подземието. Налагаше се да разчита на магнума, затъкнат в колана му и скрит под лабораторната престилка.
Майлс мислеше, че Лийланд ще дойде с най-малко двайсетина човека. Но се появи само Хорнър, който държеше картечен пистолет и беше готов да го използва.
— Генерал Алварадо, доктор Бенел, полковник Фолкърк ще дойде след малко — съобщи лейтенантът.
— Как смееш да влизаш тук с насочено автоматично оръжие? — попита Боб със самоувереност, на която Майлс се възхити. — Не съзнаваш ли, че ако неволно натиснеш спусъка, куршумите ще започнат да рикошират в скалните стени и ще убият всички ни, включително й теб?
— Никога не натискам неволно спусъка — предизвикателно отговори Хорнър.
— Къде е Фолкърк?
— Трябва да свърши някои неща. Извинява се, че ви кара да го чакате. Ще дойде след малко.
— Какви неща?
— Сър, полковникът невинаги ме уведомява за намеренията си.
Майлс се уплаши, че Фолкърк вече е довел взводовете на ОСРВК, за да ликвидират персонала. Но това започна да му се струва все по-малко вероятно, защото не се чуваха изстрели.
Бенел беше въоръжен и дебнеше удобна възможност да си разменят ролите с врага, но не искаше Хорнър да разбере това. Ето защо, Майлс реши, че най-естественото нещо, което би могъл да направи, е да разговаря със свидетелите и да започне да отговаря на множеството им въпроси. Той установи, че повечето са чули за ГИПК, затова набързо резюмира заключенията на комисията и обясни защо е било заповядано тайната да бъде потулена.
Майлс им разказа, че космическият кораб е забелязан от сателити на отбраната, обикалящи около земята на разстояние трийсет и пет хиляди километра. Засекли го, като минавал покрай луната. Руските военни сателити съзрели посетителя много по-късно и не го идентифицирали правилно.
Отначало наблюдателите помислили, че междузвездният кораб е голям метеорит или малък астероид, който ще се сблъска със земята. Ако бил съставен от мек, порест и шуплив материал, можело да изгори, докато пада. И дори ако на земята не й провървяло и отломъкът бил направен от нещо по-твърдо, можело да се разпръсне на по-малки и относително безвредни метеорити. Но ако било от никел и желязо, блуждаещото тяло определено представлявало заплаха. Разбира се, по всяка вероятност щяло да падне във вода, защото седемдесет процента от повърхността на планетата е покрита с океани. Метеоритът щял да причини малко щети, освен ако не паднел близо до брега и не опустошал някое пристанище. Най-лошата вероятност била приземяване в гъсто населен район.
Шест месеца по-рано в орбита били тайно изстреляни първите сателити от националната стратегия за противоракетна отбрана. Били разработени само десет процента от системата, която на този етап едва ли би предотвратила ядрена война. Но благодарение на неколцина прозорливи учени сателитите имали висока маневреност, която би им позволила да отклонят оръжията и да играят ролята на планетарна отбрана точно срещу такава заплаха като връхлитащо парче космически боклук. Според най-новите теории падащи комети или астероиди са станали причина за гибелта на динозаврите, и военните решили, че може би е разумно противоракетният щит да бъде използван за свалянето не само на руски ракети, но и на блуждаещи небесни тела. Затова един от сателитите бил преместен на друго място, докато метеоритът се приближавал до земята и плановете били да изстрелят всичките му ракети срещу натрапника. Макар че нито една от ракетите не била с ядрена бойна глава, се смятало, че зарядът им е достатъчно силен, за да раздроби метеорита на малки парчета, които няма да причинят разрушения на земята.