— После — продължи Майлс, — няколко часа преди планираната атака срещу натрапника, анализът на последните снимки показа изумително симетрична форма. А данните на спектрографа, изпратени от сателита, започнаха да затвърждават убеждението, че небесното тяло може да е нещо по-странно от метеорит. Анализите не отговаряха на стандартните описания на метеорити. На всеки десет минути бяха поръчвани нови снимки. През следващия час приближаващият се обект стана по-ясен и вероятността да е космически кораб нарасна толкова много, че никой не посмя да рискува да заповяда унищожаването му. Не бяхме уведомили руснаците нито за обекта, нито за намерението ни да го унищожим, защото щяхме да издадем информация за възможностите на сателитите на отбраната ни. Започнахме умишлено да заглушаваме руския радар в орбита около земята, като им пускахме електронни смущения, за да прикрием курса на кораба И да запазим в тайна посещението. Отначало помислихме, че цилиндърът ще започне да обикаля земята. Но много късно осъзнахме, че корабът ще се приземи. Компютрите на отбраната можаха да дадат трийсет и осем минутно предупреждение, че обектът ще кацне в Елко Каунти.
— Достатъчно време, за да затворят магистрала 80 и да повикат Фолкърк и хората му от базата им — отбеляза Ърни Блок.
— Те бяха на учение в Айдахо. За добро или лошо. Зависи от гледната ви точка.
— Разбира се, доктор Бенел, аз знам каква е вашата гледна точка — каза Лийланд Фолкърк, който влезе в пещерата.
Револверът изведнъж се стори на Майлс безполезен като прашка.
Щом видя Лийланд Фолкърк, Джинджър реши, че не е излязъл добре на снимката в „Сентинел“. Той беше по-хубав, по-внушителен и по-страшен. Полковникът не държеше картечния си пистолет насочен и готов за стрелба като Хорнър, а безгрижно го бе провесил на рамото си. Но привидното му безразличие беше по-заплашително от позата на Хорнър. Джинджър имаше чувството, че с апатичния си вид Фолкърк ги предизвиква да направят нещо. Полковникът се приближи до групата и Джинджър долови осезаемото му излъчване на омраза и безумие.
— Къде са хората ви, полковник? — попита Бенел.
— Тук сме само аз и лейтенант Хорнър. Не е необходимо да демонстрираме сила. Убеден съм, че когато разумно обсъдим положението, ще намерим решение на проблема, което ще удовлетвори всички ни.
Джинджър беше сигурна, че Фолкърк ги заблуждава и си играе с тях. Той приличаше на дете, което знае някаква тайна и неведението на другите му доставя огромно удоволствие. Тя видя, че доктор Бенел е озадачен от държанието му и го гледа недоверчиво и предпазливо.
— Продължете дискусията си — каза Лийланд и погледна часовника си. — Не ми позволявайте да ви прекъсвам, за Бога. Сигурно имате хиляди въпроси, на които бихте искали доктор Бенел да отговори.
— Аз имам въпрос — обади се Санди. — Къде са… хората, които са дошли с този кораб?
— Мъртви са — отговори Майлс. — Бяха осмина, но бяха умрели, когато се приземиха тук.
Болка на състрадание прониза сърцето на Джинджър. Тя видя, че и другите са потресени и разочаровани. Паркър и Джорджа дори тихо изстенаха, сякаш току-що им бяха съобщили за смъртта на близък приятел.
— Как са починали? — попита Нед. — От какво?
— Ами, първо трябва да знаете повече за тях и защо бяха дошли тук — отговори Бенел, непрекъснато поглеждайки полковник Фолкърк. — В кораба им намерихме енциклопедия за техния вид и за развитието на цивилизацията, биологията и психологията им, записана на нещо като нашите видеодискове. Бяха ни необходими две седмици да идентифицираме плейъра и месец, докато се научим как да го използваме. Материалът на дисковете е с превъзходно качество и обяснява нагледно много неща, въпреки езиковата бариера. Освен това постепенно учи на езика им. Ние, които работим по този проект, почувствахме… братска близост с пътниците в кораба.
— Братска близост — подигравателно подхвърли Фолкърк и се изсмя иронично.
Доктор Бенел го изгледа гневно, но продължи да разказва:
— Ще са ми нужни няколко седмици, за да ви разкажа какво знаем за тях. Достатъчно е да кажа, че те са невъобразимо древен вид и много отдавна пътуват в космоса. Този кораб е издирил и открил пет интелигентни вида в други слънчеви системи.
— Пет! — учудено възкликна Джинджър. — Но това е невероятно. Само си помислете какви огромни разстояния е трябвало да изминат.