Майлс кимна.
— Веднага щом успели да намерят начин да пътуват от планета на планета, те решили, че свещеният им дълг е да издирват други разумни същества. Всъщност това се превърнало в нещо като религия за тях. — Бенел поклати глава и въздъхна. — Трудно е да го проумеем, защото дори превъзходната им визуална енциклопедия описва повече физически неща, отколкото философията им. Но според нас те се смятат за служители на някаква висша сила, която е създала вселената…
— Господ? — прекъсна го Брендън. — Искате да кажете, че те се смятат за Божии служители?
— Нещо такова — отговори Майлс. — Но не разпространяват религиозно послание. Само чувстват, че свещеният им дълг е да помагат на интелигентните видове да установят контакт през огромната пустош на космоса.
— Контакт — злокобно подметна Фолкърк и отново погледна часовника си.
Генерал Алварадо бавно се придвижваше към дясната страна на полковника.
Джинджър изпитваше все по-силно безпокойство от антагонизма между Фолкърк и Бенел и Алварадо и не го разбираше. Тя се приближи до Доминик и сложи ръка на рамото му.
— Пришълците донесоха и друг дар — продължи Майлс. — Те са толкова древен вид, че са развили някои умения, които ние смятаме за паранормални. Способността да лекуват. Телекинезата. Освен това са се научили и да ги… предават на други разумни същества, които не ги притежават.
— Да ги предават? — попита Доминик. — Как?
— Не знам точно. Но могат да го правят. И очевидно това е станало и с вас и сега вие можете да ги предавате на други хора.
— Искате да кажете, че Доминик и Брендън могат да предават на… всеки дарбата си? — учуди се Джак.
— Аз вече я предадох — каза Брендън. — Джинджър, Доминик, Джак, вие не чухте новините, които отец Висажик е съобщил на Паркър. Емелийн и Уинтън, които излекувах в Чикаго, сега притежават дарбата.
— Нови източници на инфекция — мрачно отбеляза Фолкърк.
— И след като Брендън ме излекува, рано или късно и аз ще притежавам силата — рече Паркър.
Мислите на Джинджър трескаво препускаха в главата й. Новините бяха потресаващи.
— Искате да кажете, че… те са дошли да ни помогнат да се развием? И тази еволюция вече се осъществява?
— Да — отговори Бенел.
— Моля ви, този маскарад става отегчителен — каза Лийланд Фолкърк и отново погледна часовника си.
— Какъв маскарад? — попита Фей Блок. — Какви ги говорите, полковник? Казаха ни, че според вас ние сме заразени. Това са глупости. Откъде ви хрумна тази налудничава мисъл?
— Спестете ми игрите — троснато каза Фолкърк. — Преструвате се, че не знаете нищо. А всъщност всичко ви е ясно. Никой от вас вече не е човешко същество. Всички сте… обладани и привидната ви невинност е игра, която трябва да ме убеди да пощадя живота ви. Но няма да стане. Късно е.
Отвратена от безумието на Фолкърк, Джинджър отново се обърна към Бенел:
— Какви са тези щуротии за зараза и обладаване?
— Грешка — отговори Майлс и направи няколко крачки вляво.
Джинджър осъзна, че той се опитва да привлече вниманието на Фолкърк към себе си и да го отклони от генерал Алварадо.
— Грешка — повтори Бенел. — Или по-скоро… типичен пример за човешката ксенофобия — омраза и подозрителност към непознати и към всеки, който е различен от теб. Когато видяхме някои от видеофилмите и научихме за желанието на пришълците да предават способностите си на други видове, ние явно изтълкувахме погрешно информацията. Отначало помислихме, че те обладават и започват да контролират всеки, когото променят и вливат чуждо съзнание в гостоприемника. Предполагам, че това е разбираема параноя след всички филми и книги на ужасите. Смятахме, че имаме работа с паразитен вид. Но тази представа бързо се разсея, защото видяхме още от дисковете им и имахме време да обмислим нещата. Сега сме сигурни, че сме сбъркали.
— Но аз мисля, че всички сте заразени и сетне, под контрола на онези същества, сте започнали да омаловажавате опасността! Или… дисковете са пропаганда и лъжи — заяви Фолкърк.
— Не — възрази Бенел. — Първо, мисля, че онези същества не са способни да лъжат. Второ, ако искаха да ни завладеят, нямаше да им е необходима пропаганда. И със сигурност нямаше да донесат енциклопедията, която ни обяснява, че ще ни променят.
— Може би в случая религиозната метафора не е много уместна — каза Брендън. — Но щом са чувствали, че идват при нас като Божии служители… и са дошли да ни дадат тези приказни дарове, тогава те са ангели, които ни възнаграждават със специална благословия.