Първото, което Джинджър чу, бяха клаксоните на колите, автобусите и камионите.
Тя отвори очи и зрението й постепенно се проясни. Още беше в мерцедеса, който бе спрял пред светофара и пречеше на другите коли да минат.
Джинджър се чу, че хленчи.
Рита Ханаби се бе навела над нея и бе хванала ръцете й.
— Джинджър? Как си? Добре ли си? Джинджър?
В следващия миг Джинджър видя кръвта. Тревистозелената й пола беше изпръскана с червени капки. Ръкавът на сакото й беше изцапан в тъмночервено. Ръцете й бяха окървавени. Както и ръцете на Рита.
— Господи — промълви Джинджър.
— Съвзе ли се, мила? Чуваш ли ме? Кажи нещо.
Единият от ноктите на Рита беше счупен, а ръцете й бяха издраскани. По тях имаше драскотини, а дланите кървяха. Кръвта беше на Рита, не на Джинджър.
Клаксоните продължаваха да свирят.
Джинджър вдигна глава и видя, че идеалната прическа на Рита е съсипана и косите й са разрошени. На лявата страна на лицето й имаше петсантиметрова драскотина и кръвта се смесваше с грима и се стичаше по брадичката й.
— Слава Богу, дойде на себе си — с видимо облекчение каза Рита и пусна ръцете на Джинджър.
— Какво съм направила?
— Само драскотини. Всичко е наред. Получи пристъп, изпадна в паника и се опита да слезеш от колата. Не можех да те пусна. Можеше да те блъсне нещо.
Единият от шофьорите на автомобилите, които минаваха покрай тях, изкрещя нещо неразбираемо.
— Наранила съм те — каза Джинджър и й се догади, като си помисли, че е извършила насилие.
Шофьорите натискаха клаксоните все по-нетърпеливо, но Рита не им обръщаше внимание. Тя отново хвана ръцете на Джинджър, но този път не за да я усмири, а да я утеши и да й вдъхне смелост.
— Всичко е наред, мила. Пристъпът премина, а аз ще се оправя с малко йод.
Мотоциклетистът. Каската с тъмното стъкло.
Джинджър отново погледна през страничния прозорец. Мотоциклетистът беше изчезнал. Но той не я беше заплашил с нищо. Само непознат, който минава по улицата.
Черни ръкавици, офталмоскоп, канал на мивка и сега — тъмното стъкло на каската на моториста. Защо точно тези неща й въздействаха? Какво общо имаше между тях?
По лицето й започнаха да се стичат сълзи.
— Съжалявам — каза Джинджър.
— Няма за какво. А сега, по-добре да освободим пътя.
Рита извади хартиени носни кърпи и хвана с тях волана и лоста за скоростите, за да не ги изцапа с кръв.
Джинджър се облегна назад, затвори очи и се опита да спре сълзите, но не можа.
Четири пристъпа на психопатия за пет седмици.
Тя вече не можеше да живее спокойно и смирена пред лицето на жестоките обрати на съдбата, и да чака поредния пристъп или появата на някой психиатър, който да й обясни какво не е наред.
Беше понеделник, шестнайсети декември, и Джинджър изведнъж реши да пристъпи към действие, преди да е получила пети пристъп на пориомания. Тя нямаше представа какво да стори, но беше сигурна, че ако се съсредоточи и престане да се самосъжалява, ще измисли нещо. Вече бе стигнала до дъното. Унижението, срамът, страхът и отчаянието не можеха да я тласнат по-надолу. Нямаше друга посока, освен нагоре. Джинджър щеше да си проправи път със зъби и нокти към повърхността и светлината и да се измъкне от мрака, в който бе паднала.
Трета глава
Бъдни вечер — Коледа
1.
Лагуна Бийч, Калифорния
В осем часа сутринта във вторник, двайсет и четвърти декември, Доминик Корвези стана от леглото и се залови с тоалета си със замъглено съзнание в резултат на остатъчния ефект на таблетките валиум и флуразепам, които бе глътнал предишния ден.
Единайсета поредна нощ той не бе измъчван от сомнамбулизъм, нито от кошмара, в който сънуваше канала на мивката. Терапията с лекарствата действаше и той беше готов да чака известно време, докато обезпокоителните среднощни разходки престанат.
Доминик не се страхуваше, че има опасност да се пристрасти към успокоителните и приспивателните. Вярно, той бе превишил предписаната доза, но това още не го тревожеше. Хапчетата бяха на привършване и за да вземе пак рецепта от доктор Коблец, бе съчинил историята, че в дома му са влезли крадци и наред със стереоуредбата и телевизора са взели и валиума и флуразепама. Доминик излъга лекаря, за да се сдобие с приспивателни и понякога гледаше на тази си постъпка в отрицателна и неблагоприятна светлина. Но през повечето време, когато съзнанието му беше замъглено от продължителната употреба на сънотворните, той беше в състояние да украси неприятната истина със самозаблуда.