Чикаго, Илинойс
На Коледа сутринта отец Висажик имаше много работа. Денят бързо се превърна в най-пълноценната Коледа в живота му.
Той отслужи втората литургия в „Сейнт Бернадет“, поздрави с празника енориашите, които дойдоха в жилището му и донесоха кошници с плодове, кутии с домашно приготвени курабии и други подаръци. После отиде в университетската болница да посети Уинтън Толк, полицаят, който предишния ден бе прострелян в магазин за сандвичи. След спешна операция Толк бе настанен в интензивното отделение, а на Коледа сутринта — преместен в съседната самостоятелна стая, защото, макар че състоянието му вече не беше критично, още се нуждаеше от постоянно наблюдение.
Райнела Толк, съпругата на Уинтън, седеше до леглото му. Тя беше привлекателна жена с шоколаденокафява кожа и модерно подстригана къса коса.
— Госпожо Толк? Аз съм отец Стефан Висажик.
— Но…
— Успокойте се — усмихна се той. — Не съм дошъл да дам последно причастие.
— Хубаво — каза Уинтън, — защото нямам намерение да умирам.
Раненият полицай не само беше в съзнание, но и явно не чувстваше болка. Леглото му беше повдигнато така, че да може да седи. Макар че широкият му гръден кош беше бинтован и свързан с уред за измерване на сърдечната дейност, а системата за интравенозно поддържане на живота да вкарваше глюкоза и антибиотици във вената на лявата му ръка, Уинтън изглеждаше забележително добре, като се имаше предвид нещастния случай.
Отец Висажик застана срещу него, като мачкаше в ръце черната си шапка, издавайки по този начин напрежението си. Когато осъзна какво прави, той бързо сложи шапката на стола.
— Госпожо Толк, ако не възразявате, дошъл съм да ви задам няколко въпроса за онова, което се случи вчера.
Уинтън и съпругата му изглеждаха озадачени от любопитството на Стефан. Той обясни отчасти интереса си.
— Човекът, който миналата седмица патрулираше с вас, Брендън Кронин, е мой служител.
— Много бих искала да се запозная с него — каза Райнела и лицето й засия.
— Той ми спаси живота — рече Уинтън. — Постъпи безразсъдно смело. Не трябваше да го прави, но се радвам, че го стори.
— Господин Кронин е влязъл в магазина за сандвичи, без да знае дали всички стрелци са живи и рискувайки да го застрелят — добави Райнела.
— Намесата в такава ситуация е строго забранена от полицейски правилник — продължи Уинтън. — Аз щях да действам по правилата, ако бях от хората навън. Не мога да одобря стореното от Брендън, но му дължа живота си, защото го направи.
— Изумително — възкликна отец Висажик, сякаш за пръв път чуваше за смелостта на Брендън. Всъщност вчера той надълго и нашироко бе разговарял с шефа на Уинтън Толк, който му беше стар приятел, и похвали Брендън за куража, и го прокле за глупостта му. — Винаги съм знаел, че може да се разчита на Брендън. Оказа ли ви и първа помощ?
— Може би. Не знам. Спомням си, че дойдох в съзнание… и той беше до мен… викаше името ми… Но всичко беше като в мъгла.
— Истинско чудо е, че Уинтън е оцелял — с треперещ глас каза Райнела.
— Престани, скъпа. Наистина съм жив и само това има значение — рече Уинтън, сетне погледна Стефан и добави: — Всички са изумени как е възможно да изгубя толкова много кръв и да оцелея.
— Брендън сложи ли ви турникет?
Полицаят се намръщи.
— Не знам. Вече ви казах, че съзнанието ми беше замъглено.
Отец Висажик се поколеба, питайки се как да разбере онова, което искаше, без да разкрива необикновената вероятност, станала причина за посещението му.
— Знам, че не сте наясно какво се е случило, но… забелязахте ли нещо особено в… ръцете на Брендън?
— Особено? Какво искате да кажете?
— Той ви докосна, нали?
— Разбира се. Предполагам, че е проверявал пулса ми… и после е искал да установи откъде е кървенето.
— Почувствахте ли… нещо странно, когато той ви докосна? — внимателно попита отец Висажик, раздразнен от потребността да бъде неясен.
— Боя се, че не следвам мисълта ви, отче.
Стефан поклати глава.
— Няма значение. Най-важното е, че сте добре. — Отец Висажик погледна часовника си и се престори на изненадан. — О, Боже, закъснявам.
Преди Уинтън и Райнела да успеят да кажат нещо, той грабна шапката си, пожела им весели празници и бързо излезе, оставяйки ги несъмнено озадачени от държанието му.