Когато вървеше, отец Висажик приличаше на военен. Едрото му тяло и самоувереното, агресивно поведение съвсем не бяха присъщи за свещеник. А когато бързаше, беше същински танк.
Стефан хукна по коридора, блъсна тежките люлеещи се врати и влезе в интензивното отделение, където само до преди час бе лежал тежко раненият полицай. Той искаше да разговаря с дежурния лекар, доктор Ройс Олбрайт. С надеждата, че Господ ще му прости няколкото дребни, съшити с бели конци лъжи, изречени в името на справедлива кауза, Стефан се представи като свещеник на семейство Толк и намекна, че госпожа Толк го е изпратила, за да научи истината за състоянието на съпруга й, за което още не е съвсем наясно.
Доктор Ройс Олбрайт приличаше на Джери Лий Луис и имаше плътен, боботещ глас като на Хенри Кисинджър. Това отначало смути отец Висажик, но лекарят изрази готовност да отговори на въпросите му, защото явно проявяваше интерес към случая.
— Може да уверите госпожа Толк, че почти няма опасност от влошаване на състоянието му. Съпругът й се възстановява изключително бързо. Прострелян е два пъти в гърдите с патрони калибър .38 мм. До вчера никой тук не би повярвал, че човек може да бъде прострелян два пъти в гърдите с револвер с голям калибър и само след двайсет и четири часа да бъде изписан от интензивното отделение! Господин Толк има невероятен късмет.
— Тогава куршумите не са улучили сърцето и другите жизненоважни органи?
— Не само това, но и не са причинили поражения на никоя главна вена или артерия. Куршумът трийсет и осми калибър е много мощен, отче, и обикновено разкъсва жертвата. При Толк са засегнати една главна артерия и вена, но не са прекъснати. Наистина голям късмет.
— Тогава, предполагам, че някоя кост е спряла куршумите.
— Костите са ги отклонили, но не са ги спрели. И двата куршума бяха намерени в меката тъкан. И това също е изумително. Няма счупени кости, нито дори малка фрактура. Невероятен късмет.
Отец Висажик кимна.
— А дали куршумите не са били дефектни и не са имали твърде малко олово? Това би обяснило леките поражения.
— Не знам. Възможно е. Ще трябва да попитате полицаите… или доктор Сънфорд, който оперира Толк.
— Разбрах, че господин Толк е загубил много кръв.
Олбрайт направи гримаса.
— Сигурно е станала някаква грешка. Днес нямах възможност да говоря с доктор Сънфорд, защото е Коледа, но според картона на пациента в операционната зала на Толк са били прелети четири литра кръв. Разбира се, това не може да е вярно.
— Защо?
— Отче, ако Толк наистина е загубил четири литра, преди да го докарат в болницата, в тялото му не би имало достатъчно кръв, за да поддържа дори минимално кръвообращение. Той щеше да е мъртъв.
Лас Вегас, Невада
Мери и Пит Монатела, родителите на Джорджа, пристигнаха в апартамента й в шест сутринта. Очите им бяха зачервени и подпухнали от безсъние, но и двамата бяха твърдо решени да седят до елхата, докато Марси се събуди. Мери беше висока колкото Джорджа и на младини имаше хубаво и стройно тяло като дъщеря си, но сега бе напълняла. Пит беше по-нисък от съпругата си, но широкоплещест, наперен, енергичен и един от най-скромните хора, които Джорджа познаваше. Родителите й дойдоха отрупани с подаръци за единственото си внуче.
И за Джорджа имаше подарък — добронамерена, но досадна критика, нежелани съвети, внушаващи чувство за вина. Мери едва прекрачи прага, когато заяви, че дъщеря й трябва да почисти аспиратора, а после намери спрей и парцал и сама свърши работата. Освен това Мери каза, че елхата не е добре украсена и се нуждае от повече крушки. А когато видя подаръците, възкликна:
— Господи, Джорджа. Опаковъчната хартия не е достатъчно ярка. Панделките са малки. Момиченцата харесват светла хартия с картинки на Дядо Коледа и големи панделки.
Баща й, от своя страна, се задоволи да фокусира недоволството си върху огромния поднос с курабии, сложен на плота в кухнята.
— Купила си ги от магазина, Джорджа. Тази година не направи ли домашни курабии?
— Напоследък работя повече от определеното време, татко. Пък и купувам най-хубавите курабии и…
— Знам, че е трудно да бъдеш самотна майка, миличка, но тук става дума за основни неща. Домашно приготвените курабии са една от традициите на Коледа. Те са абсолютно задължителни.
— Да, абсолютно задължителни — потвърди майка й.
Тази година Джорджа и без това не бе обзета от празнично настроение. Подложена на добронамерените, но вбесяващи, непрестанни критики за недостатъците й, тя така и нямаше да се развесели, ако не се бе появила Марси. Джорджа тъкмо бе сложила във фурната седемкилограмовата пуйка, която щеше да бъде основното ястие за деня.