— И в това се състои ролята на „блокажа Азраел“. Шефовете на Иван използват психотропни средства и хипноза, за да запечатат определени фрагменти от миналото му, преди да го изпратят в чужбина на следващата мисия.
Алекс кимна.
— Например… Да кажем, че преди година Иван е бил един от агентите, замесени в опита за убийство на папа Йоан Павел Втори. Ако паметта на Иван е блокирана, споменът за участието му в тази операция е заключен в подсъзнанието, отвъд обсега на евентуални разпитвачи, без да се влияе на работата му. Но не всяко блокиране на паметта би било достатъчно. Ако открият стандартно блокиране на паметта, разпитвачите на Иван ще се потрудят да го отстранят, защото ще знаят, че потиснатата информация е от огромно значение. Ето защо, бариерата не трябва да се пипа. „Блокажът Азраел“ е съвършен. Когато го разпитват за забранената тема, субектът е програмиран да изпадне в дълбока кома, за да не чува гласа на разпитвача, и дори да умре. Всъщност по-точно е да го наречем „спусъкът Азраел“, защото, ако се опитва да проникне в блокираните спомени, разпитвачът може да натисне спусъка, да предизвика кома и да убие Иван.
— Но инстинктът за оцеляване не е ли достатъчно силен, за да преодолее блокирането? — силно заинтригуван, попита Пабло. — Когато се стигне дотам, че Иван трябва или да си спомни и да разкрие онова, което е забравил, или да умре… потиснатият спомен сигурно ще изплава на повърхността.
— Не. — Дори на меката кехлибарена светлина на лампата до стола се виждаше, че лицето на Алекс е станало сиво като камък. — Не и при наличието на психотропните средства и методите на хипноза, които съществуват в днешно време. Контролирането на съзнанието е ужасяващо напреднала наука. Инстинктът за оцеляване е най-силният в човека, но дори той може да бъде преодолян. Иван може да бъде програмиран да се самоунищожи.
Пабло установи, че чашата му е празна.
— Младата ми приятелка, изглежда, е изобретила свой „блокаж Азраел“, за да се скрие от някакво изключително обезпокоително събитие в миналото си.
— Не. Тя не е създала сама блокирането.
— Не може да има друго обяснение, Алекс. Тя е в окаяно състояние. Затваря се в себе си, когато се опитам да я разпитам. Ти си запознат с тези неща, затова помислих, че ще имаш представа как да се справя с проблема й.
— Ти още не разбираш защо те предупредих да се откажеш от тази история, Пабло. — Алекс стана, приближи се до прозореца, пъхна треперещите си ръце в джобовете и се вторачи в покритата със сняг градина. — Самопредизвикан, естествено създаден „блокаж Азраел“? Не, такова нещо не съществува. Човешкото съзнание не може по собствена воля да се изложи на риск от смърт само за да скрие нещо от себе си. „Блокажът Азраел“ винаги означава контрол, упражнен отвън. Има ли такава бариера, тогава някой я е имплантирал в паметта й.
— Искаш да каже, че са й промили мозъка? Но това е абсурдно. Тя не е шпионин.
— Убеден съм, че не е.
— Не е и рускиня. Тогава защо ще й промиват мозъка? Обикновените граждани не стават жертви на такива неща.
Алекс се обърна и погледна Пабло.
— Това е само предположение, но… може случайно да е видяла нещо, което не е трябвало да вижда. Нещо изключително важно и секретно. И сетне е била подложена на сложен процес на потискане на паметта, за да се уверят, че няма да каже на никого.
Изумен, Пабло се вторачи в него.
— Но какво толкова може да е видяла, че да наложи такива крайни мерки?
Алекс сви рамене.
— И кой би могъл да промие мозъка й?
— Руснаците, ЦРУ, Мосад, МИ5 — всяка организация, която знае как се правят такива неща.
— Мисля, че тя не е пътувала извън Съединените щати, затова трябва да са ЦРУ.
— Не е задължително. Всички други действат в Съединените щати за собствените си цели. Пък и разузнавателните агенции не са единствените групи, които са запознати с методите за контролиране на съзнанието. Това е ясно на разните религиозни секти, на фанатизираните малки политически организации… и на други. Информацията се разпространява бързо, а злонамерената — още по-бързо. Ако някои хора искат тази жена да забрави нещо, ти със сигурност няма да искаш да й помогнеш да си го спомни. Това няма да е здравословно нито за нея, нито за теб, Пабло.
— Не мога да повярвам…
— Повярвай — мрачно каза Алекс.
— Но пристъпите на пориомания, внезапният страх от черни ръкавици и каски… Това, изглежда, показва, че блокирането на паметта й се пропуква. Но хората, за които ти спомена, не биха си свършили работата наполовина, нали? Ако са имплантирали бариера, всичко би трябвало да бъде безупречно.