Зеб се изненада от внезапното си влечение към луната и звездите. През по-голямата част от петдесетте си години Зебедая Ломак, комарджия професионалист, не бе проявявал интерес към нищо друго, освен към картите. Той действаше в Рино, Лейк Таху и в Лас Вегас и от време на време в някой от по-малките центрове на хазарта като Елко и Булхед Сити, като играеше покер с туристи и местни кандидати за шампиони в тази игра. Зеб не само беше добър с картите, но и ги обичаше — повече от жените, алкохола и яденето. Дори парите не бяха важни за него, а само страничен продукт от играта на карти. Най-важното беше да играе.
Докато Зебедая Ломак не купи телескопа и не се побърка.
В продължение на два месеца той го използваше само от време на време като любимо занимание. После си взе още няколко книги по астрономия. Но миналата Коледа Зеб започна да съсредоточава вниманието си не толкова върху звездите, колкото върху луната и тогава му се случи нещо странно. Новото хоби скоро стана интересно като покера и Зеб започна да отлага планирани екскурзии до казината, за да изучава лунната повърхност. През февруари той не откъсваше очи от телескопа всяка нощ, когато луната се виждаше. През април книгите за луната в колекцията му наброяваха стотина и Зеб отиваше да играе карти само два-три пъти седмично. В края на юни книгите станаха петстотин й той облепи стените и тавана в спалнята със снимки на луната, изрязани от стари вестници и списания. Зебедая престана да играе карти и започна да живее от спестяванията си. Интересът му към всичко, свързано с луната вече не приличаше на хоби, а се превръщаше в маниакална обсебеност.
До септември колекцията му се увеличи на хиляда и петстотин заглавия. Книгите бяха натрупани на купчини из цялата къща. През деня Зеб четеше за луната, но по-често седеше и часове наред гледаше снимките, без да може да разбере, нито да устои на привличането й, докато хребетите и равнините й станаха познати като петте стаи на къщата му. В нощите, когато луната се виждаше, той я наблюдаваше през телескопа, докато очите му кървясваха, подпухваха и се затваряха от умора.
Преди да го завладее тази обсебеност, Зебедая Ломак беше здрав и в добра физическа форма. Но докато интересът му към луната се засилваше, той престана да прави гимнастика и започна да се храни непълноценно — сладкиши, сладолед, бисквити и сандвичи, защото вече нямаше време да готви свястна храна. Нещо повече, луната не само го интригуваше, но и го смущаваше, изпълваше го не само с почуда, но и със страх, затова Зеб стана нервен и се успокояваше, като хапваше нещо. Той напълня и мускулите му се отпуснаха, макар че смътно съзнаваше за физическите промени, които ставаха с него.
В началото на октомври Зеб непрекъснато мислеше за луната и я сънуваше. Из цялата му къща бяха залепени стотици изображения на лунната повърхност, изрязани от списания, вестници и книги по астрономия. По време на едно от редките си излизания той видя огромен плакат на луната — цветна снимка, направена от астронавти — и си купи петдесет екземпляра — достатъчно, за да облепи тавана и всички стени в хола. Зеб сложи плакати дори на прозорците. Той изнесе мебелите и превърна празното помещение в планетариум. Понякога лягаше по гръб на пода и в захлас се вторачваше в онези петдесет луни, обзет от изумление и същевременно от необясним ужас — чувства, които не проумяваше.
В Коледната нощ, докато лежеше и гледаше стотината изображения на луната, Зеб изведнъж забеляза нещо, написано на едно от тях. Една-единствена дума. „Доминик“. Зеб разпозна собствения си почерк, но не си спомняше да е написал това име върху снимката на луната. После съзря друго име, надраскано на друг плакат. „Джинджър“. А сетне — трето. „Фей“. И четвърто — „Ърни“. Зеб разгледа останалите плакати, но не видя повече имена.
Освен че не си спомняше да ги е написал, той не можеше да се сети и за никой познат на име Доминик, Джинджър или Фей. Зеб познаваше неколцина човека на име Ърни, но никой от тях не му беше близък приятел, и появата на това име върху плаката с луната не беше по-малко загадъчна от другите. Докато гледаше имената, Зеб започна да става все по-неспокоен, защото изпита странното чувство, че познава онези хора и те са изиграли ужасно важна роля в живота му, и запазването на разсъдъка и на живота му зависи от това да си спомни кои са.