Минавайки на радиокод, той просто попита:
— Защо трябва да ни унищожите?
Юпитерианецът реши, че е под достойнството му да отговаря на подобни въпроси.
— Ще ви пощадим, ако напуснете Юпитер до едно денонощие. Но когато излезем извън пределите на нашата атмосфера, ще унищожим антиюпитерианската сбирщина, засята на Ганимед.
— Бих искал да ви кажа — започна ХХ-3 — че ние, живеещите на Ганимед и на вътрешните планети…
— Съгласно нашата астрономия — прекъсна го юпитерианецът, — съществува само Слънцето и четирите наши спътника. Няма никакви вътрешни планети.
На ХХ-3 му омръзна да спори.
— Добре, така да е. Ние, живеещите на Ганимед, нямаме никакви претенции към Юпитер. Предлагаме дружба. Двадесет и пет години разговаряхте чрез радиокода с жителите на Ганимед. Има ли някаква причина за внезапно обявяване на война?
Последва хладен отговор:
— Двадесет и пет години считахме жителите на Ганимед за юпитерианци. Когато разбрахме, че това не е така, че сме общували с низши животни като с разумни същества, ние решихме да вземем мерки, за да измием този позор!
С това беседата завърши и роботите се прибраха на кораба.
— Лоша работа — замислено каза ХХ-2. — Всичко става така, както казаха хората. Юпитерианците имат прекомерно развит комплекс за превъзходство, усложнен с абсолютна нетърпимост към всичко, засягащо този комплекс.
— Нетърпимостта — забеляза ХХ-3 — е естествено следствие от комплекса. Бедата е в това, че тяхната нетърпимост е опасна. Имат оръжие… и науката им е напреднала доста.
— Вече не се учудвам, — с жар каза ХХ-1 — че са ни дадени специални указания да не се подчиняваме на юпитерианците. Това са ужасни, нетърпими, псевдовисши същества! Нито един човек никога няма да се държи така!
— Това е вярно, но няма нищо общо с работата — каза ХХ-3. — Хората ги грози страшна опасност. Юпитер е гигантска планета с неизчерпаеми ресурси, юпитерианците стотици пъти превъзхождат хората по численост. Ако някога създадат силово поле с такава мощност, че да послужи за корпус на космически кораб, те с лекота ще покорят Слънчевата система. Въпросът е в това докъде са стигнали, какво оръжие имат, каква подготовка водят и така нататък. А нашата задача е да се сдобием с тази информация.
ХХ-2 се намеси:
— Струва ми се, че просто трябва да почакаме. В продължение на тридесет часа те се опитваха да ни унищожат без да имат резултат. Навярно са опитали всичко, с което разполагат. Комплексът за превъзходство винаги води до необходимостта да се огласява престижа. За доказателство служи ултиматумът, който ни предявиха. За нищо на света не биха ни пуснали да излетим, ако можеха да ни унищожат. Но ако ние не напуснем планетата, те, разбира се, няма да признаят безсилието си, а по-скоро ще направят така, че все едно те са пожелали да останем.
И роботите отново се срещнаха с юпитерианския експерт по радиокода. Ако ги бяха снабдили с чувство за хумор, щяха да изпитат огромно удоволствие. Но те се отнасяха към работата си много сериозно.
Юпитерианецът каза:
— Решихме да ви позволим да останете за много кратко време, за да можете сами да се убедите в нашата мощ. После ще се върнете на Ганимед и ще съобщите на вашата сбирщина за неминуемата гибел, която я чака след една година.
ХХ-1 си отбеляза, че на Юпитер една година е равна на дванадесет земни.
ХХ-3 каза непринудено:
— Благодаря. Бихте ли ни завели до най-близкия град? Доста неща искаме да узнаем. — След кратък размисъл добави: — Разбира се, не бива да докосвате кораба ни.
Той не заплаши, а просто помоли, защото нито един робот от серията ХХ не беше заядлив. При конструирането им беше изключена възможността и за най-малка раздразнителност. През дългите години на изпитания бе установено, че в името на безопасността на хората кроткият, добър нрав за такива мощни роботи е просто задължителен.
— Не ни интересува дрипавото ви корабче! — заяви юпитерианецът. — Никой от нас не би се осквернил чрез докосването му. Можете да дойдете с нас, но се дръжте на три метра разстояние. Иначе незабавно ще бъдете унищожени!
— Ама че високомерие — шепнешком забеляза ХХ-2.
Пристанищният град се намираше на брега на огромно амонячно езеро. Вятърът вдигаше големи пенести вълни, движещи се извънредно стремително и почти мигновено падащи от притеглянето. Самото пристанище беше малко, но несъмнено повечето му съоръжения се намираха под повърхността.
— Колко жители има този град? — попита ХХ-3.
— Това е малко градче с население десет милиона — отговори юпитерианецът.