— Ясно. Отбележи това, Първи!
ХХ-1 автоматично зафиксира данните в паметта си, обърна се към езерото и го заоглежда с интерес. Побутна ХХ-3:
— Слушай, дали тук има риба?
— Не е ли все едно?
— Мисля, че трябва да погледнем. Хората поръчаха да разузнаем всичко възможно.
ХХ-1 беше най-простият от трите робота и затова приемаше заповедите буквално.
— Нека погледне, щом иска — каза ХХ-2. — Да позволим на младока да се поразвлече. От това няма вреда.
— Добре. Само че не губи време. Не сме тук заради рибата… Хайде, Първи, отивай!
ХХ-1 хукна към плажа, прекоси го и с плясък се хвърли в амоняка. Юпитерианецът внимателно го гледаше. После каза:
— При вида на нашето величие вашият другар очевидно реши да се самоубие.
ХХ-3 се удиви:
— Нищо подобно! Иска да провери дали в амоняка живеят някакви организми. — И добави с извинителен тон: — Приятелят ни понякога е много любопитен. Не е толкова умен като нас. Но това е единственият му недостатък, заслужаващ снизхождение.
След дълго мълчание юпитерианецът забеляза:
— Ще се удави.
— Няма такава опасност — спокойно отвърна ХХ-3. — Ще ни разрешите ли да влезем в града, след като се върне?
В този момент над езерото се издигна фонтан течност на стотина метра височина. Вятърът го подхвана, запокити го надолу и го разби на фини капчици. Издигна се още една струя, после още една, течността закипя бясно и към брега заприижда вълна пяна.
Двата робота учудено наблюдаваха какво става. Юпитерианците застинаха неподвижно и напрегнато гледаха в езерото.
Главата на ХХ-1 се показа на повърхността. Той бавно излезе на сушата. След него от водата се показа някакво огромно същество, състоящо се на пръв поглед само от шипове, нокти и игли. Чак сега се видя, че съществото не се движи само, а ХХ-1 го влачи.
Първи се приближи плахо до юпитерианците и сам влезе във връзка, казвайки виновно:
— Много съжалявам, че така се получи, но това същество ме нападна. Исках само да го опиша. Надявам се да не е някое ценно животно.
Отговорът не дойде веднага, защото при появата на съществото юпитерианските редици оредяха забележимо. Щом се убедиха, че животното е мъртво, те започнаха да се завръщат.
ХХ-3 се обади скромно:
— Надявам се да простите на нашия колега. Той е малко непохватен. Не искахме да убиваме никакво юпитерианско животно.
— То ме нападна — поясни ХХ-1. — Ухапа ме без никакъв повод. Погледнете — и той показа петдесетсантиметров отломък, отчупен при захапването. — Ухапа ме по рамото и едва не го счупи. Аз го пернах, за да се махне, а то… издъхна! Извинете!
Юпитерианецът най-после заговори, но морзът му не беше много отчетлив, сякаш заекваше:
— Това е див звяр, който рядко се среща по крайбрежието, но тук езерото е много дълбоко.
Чувствайки се все още неловко, ХХ-3 каза:
— Ако го употребявате за храна, то ще се радваме…
— Не! Можем да си набавяме храна и без помощта на всякаква сбирщ… без чужда помощ. Яжте го вие!
Като чу това, ХХ-1 без усилие вдигна звяра с една ръка и го хвърли в езерото. А ХХ-3 между другото забеляза:
— Благодаря за любезното предложение, но не се нуждаем от храна. Ние, разбира се, не ядем нищо.
Роботите се спуснаха в подземния град, съпроводени от двеста въоръжени юпитерианци. На повърхността градът изглеждаше малък, но под земята правеше внушително впечатление. Вкараха роботите във вагон с дистанционно управление (защото нито един почтен, уважаващ себе си юпитерианец не би паднал до там, че да седи в един вагон с „всякаква паплач“) и полетяха със страшна скорост към центъра на града. По изминатия път определиха, че градът се е разпрострял на около осемдесет километра дължина и слиза на около петнадесет километра дълбоко под повърхността.
— Ако числеността на юпитерианците е такава — тъжно отбеляза ХХ-2, — то ни предстои не съвсем утешителен доклад пред хората. Нали кацнахме наслуки на Юпитер. Вероятността това да стане в близост до наистина голям град беше едно на хиляда.
— Десет милиона юпитерианци — произнесе ХХ-3 с отсъстващ вид. — Очевидно цялото им население се измерва с трилиони, а това е голямо, много голямо население дори за Юпитер. Навярно цивилизацията им е изцяло градска, а това говори за силно развита наука. Ако са създали силово поле…
Вагонът спря на някакъв площад. Близките улици бяха запълнени с юпитерианци, любопитни като всяка градска тълпа при подобни обстоятелства.
Експертът по радиокода се приближи.
— Време е за отдих. Дори намерихме помещение за вас, въпреки че това ще ни създаде големи неудобства — след като си тръгнете трябва да срутим сградата и да я построим отново, защото ще я оскверните с присъствието си. Въпреки всичко има къде да спите.