ХХ-3 махна с ръка в знак на протест и каза:
— Благодаря ви, не се безпокойте за нас. Няма да възразим, ако ни оставите и тук, където сме сега. Ако желаете да отдъхнете и да поспите, ние ще ви почакаме. Що се отнася до нас — добави той непринудено — ние изобщо не спим.
Юпитерианецът остави изказването без коментар. Ако имаше лице, изражението му сигурно щеше да е забавно. Той се отдалечи, а роботите останаха във вагона. Обкръжаваше ги стража от добре въоръжени домакини.
Мина доста време, преди експертът по радиокода да се върне. Той представи придружаващите го юпитерианци:
— Водя двама чиновника от централното правителство, които любезно се съгласиха да побеседват с вас.
Единият от чиновниците очевидно знаеше радиокода и нетърпеливо прекъсна експерта:
— Ей, паплач! — обърна се той към роботите. — Излезте веднага от вагона! Искаме да ви разгледаме.
Роботите се зарадваха на това искане. И докато ХХ-2 и ХХ-3 скачаха от дясната страна, ХХ-1 прекрачи през лявата стена. Именно „през“, понеже не се сети да задейства механизма, спускащ част от стената, а я отнесе цялата. Последваха я две колела и оста.
Вагонът се разпадна, а ХХ-1 объркано се оглеждаше. Накрая проговори тихичко:
— Извинете. Надявам се този вагон да не е много скъп.
ХХ-2 смутено добави:
— Колегата ни често е доста несръчен. Простете му!
Без особен успех, ХХ-3 се опитваше да сглоби разпадналия се вагон.
ХХ-1 започна да се извинява наново:
— Този вагон е направен от много крехък материал. Виждате ли? — С две от ръцете си той вдигна едно парче с размери метър на метър и дебелина 10 сантиметра. Беше твърдо като легирана стомана, но роботът с лекота го огъна и парчето веднага се счупи. — Трябваше да отчета този факт — добави ХХ-1.
Представителят на правителството смекчи тона:
— Така или иначе вагонът ще бъде унищожен, тъй като вече сте го осквернили. — Той помълча и добави: — Същества! Ние, юпитерианците, не проявяваме вулгарно любопитство към низшите животни, но на нашите учени им трябват факти.
— Съгласен съм с вас — откликна ХХ-3 с одобрение. — И на нас ни трябват.
Юпитерианецът пренебрегна тези думи.
— Вие навярно нямате органи, чувствителни към масата. Тогава как получавате информация за предмети, които не можете да усетите?
ХХ-3 се заинтересува:
— Искате да кажете, че жителите на Юпитер усещат масата непосредствено?
— Не съм тук, за да отговарям на вашите въпроси… вашите нагли въпроси.
— Доколкото разбирам, предметите с неголяма маса за вас са прозрачни дори в отсъствие на излъчване. — ХХ-3 се обърна към ХХ-2: — Ето как виждат. За тях атмосферата е прозрачна като вакуум.
Юпитерианецът се намеси:
— Отговорете веднага на въпроса ми, или ще заповядам да ви унищожат!
— Усещаме енергията — веднага се отзова ХХ-3. — Можем да се настройваме на електромагнитни трептения с всякаква честота. Далечните предмети „виждаме“, като излъчваме радиовълни. — Той се обърна към ХХ-2: — Има ли кодова дума за гама-лъчите?
— Такава дума не знам — отвърна ХХ-2.
— Близките предмети виждаме с помощта на излъчване, за което няма кодова дума — довърши ХХ-3.
Юпитерианците се оттеглиха. Роботите не чуваха нищо, но по невероятните движения на различни части от неописуемите им тела се досещаха, че се води оживен разговор. Чиновникът се приближи отново:
— Същества от Ганимед! Решихме да ви покажем някои заводи, за да се запознаете с минимална част от великите ни постижения. После ще ви разрешим да се върнете и да разясните безнадеждната ситуация на цялата пап… на съществата от външния свят.
ХХ-3 каза на ХХ-2:
— Виждаш каква им е психологията. Стараят се на всяка цена да докажат превъзходството си. Вече става дума за спасяване на престижа. — И с радиокод: — Благодарим за любезността.
Роботите твърде скоро разбраха, че юпитерианците са много напреднали. Сякаш бяха попаднали на забележителна изложба. Домакините показваха и обясняваха всичко, отговаряха с желание на въпроси от всякакво естество, а ХХ-1 направи стотици тъжни попълнения на паметта си.
Военната мощ само на този град превишаваше неколкократно военния потенциал на Ганимед. Промишленото производство на десет такива града превъзхождаше производството на всички планети, населени с хора. А очевидно населението на десет града представляваше нищожна част от цялото население на Юпитер.
ХХ-3 се обърна към ХХ-1 и го побутна:
— Виж какво става!
— Сигурно имат и силови полета. В такъв случай хората са загубени — сериозно каза ХХ-1.