— Според мен юпитерианците се опомниха навреме и разбраха, че самото намерение да навредят на хората е голямо зло. Така че, те се държаха съвсем естествено.
ХХ-3 въздъхна и каза:
— Слушайте, цялата работа е в психологията. У тези юпитерианци чувството за превъзходство е невероятно развито, и след като не успяха да ни унищожат, искаха да си запазят поне престижа. Цялата им показност, обясненията — това беше едно самохвалство, за да ни поразят и да ни накарат да треперим пред могъществото им.
— Това го разбирам — прекъсна го ХХ-2 — но…
— Но всичко се обърна против тях — продължи ХХ-3. — Те се убедиха, че сме по-силни. Не се давим, не ядем, не спим, разтопеният метал не ни вреди. Дори за някои организми самото ни присъствие е гибелно. Последният им коз беше силовото поле. И когато разбраха, че на нас то не ни трябва и че можем да живеем във вакуум при абсолютната нула, тяхната воля беше прекършена. — ХХ-3 помълча и добави мъдро: — А веднъж сломена волята, комплексът за превъзходство изчезва завинаги.
Другите роботи се замислиха, а после ХХ-2 каза:
— Въпреки всичко, това не е убедително. Тях какво ги интересува на какво сме способни ние? Ние сме само роботи. Не с нас щяха да воюват.
— Там е работата, Втори — спокойно каза ХХ-3. — Чак сега ми дойде наум. Знаете ли, че без умисъл, заради нашата собствена несъобразителност, ние така и не им казахме, че сме просто едни роботи?
— Не са ни питали — каза ХХ-1.
— Правилно, не са. Затова си мислеха, че сме хора. И че всички хора са като нас!
Той погледна още един път към Юпитер и замислено добави:
— Не се учудвам, че не посмяха да воюват.