Тя подкара двуколката към къщата на Морис и пристигна точно когато срещата започна. След като пристъпи вътре, в стаята мигновено настана тишина и всички погледи се приковаха в нея. Марджед наруши мълчанието, приближи се и я прегърна.
— Клер, радвам се да те видя. Можеш ли да дойдеш скоро в училище? Липсваш много на децата — усмихна се. — Очакват с нетърпение да видят пингвините на лорд Абърдар.
Клер беше щастлива от подкрепата на приятелката си, но това не означаваше, че останалите от групата щяха да гледат благосклонно на нея. Тя плъзна поглед из стаята и им се усмихна. Някои й отвърнаха на усмивката, а младият Хю Лойд й намигна. Накрая погледът й се спря на Едит Уикс, която най-вероятно я осъждаше. Клер ги попита:
— Все още ли ме приемате?
Едит зацъка с език.
— Извърши много лоша постъпка, дете. Половината долина е убедена, че си уличница.
— Не съм любовница на лорд Абърдар — отвърна Клер, благодарна, че може да каже истината.
— Е, надявам се да е така — оживено изрече Едит. — Но винаги се намират хора, които мислят най-лошото, такива като госпожа Елайъс. — Тя подсмръкна. — Когато Господ дойде да отдели овцете от козите при Второто пришествие, няма да открие много вълна по нея. Разправяше, че няма да благоволиш да дойдеш днес на срещата, след като работиш в голямата къща, но аз знаех, че ще си сред нас.
Искаше й се да запее от облекчение. Клер се наведе и прегърна Едит.
— Благодаря ти, че ми вярваш. Не мога да твърдя, че поведението ми не заслужава порицание, но не съм извършила смъртен грях. Как върви неделното училище?
В качеството си на водач на групата Оуен каза с любезен укор:
— Запазете разговорите за по-късно, дами — време е да започнем службата. Хайде да запеем псалмите Господни.
Благодарна за подкрепата на приятелите си, Клер се отпусна в познатия ритъм на химните, молитвите и дискусиите. Когато дойде нейният ред да говори, тя разказа накратко за Лондон, изпълнен със силни усещания и изкушения, и заяви, че искрено се радва да си бъде отново у дома.
След като срещата приключи, всички останаха на чай, кейк и с нетърпение очакваха да чуят подробности за пътуването на Клер. След като ги затрупа с приказки за Кулата, механичните чудовища и посещението й във Фаундри, за личния параклис на Джон Уесли, тя се надигна със съжаление.
— Време е да си тръгвам.
Когато групата се разпръсна, Оуен каза:
— Ще те изпратя до Абърдар, Клер. Не искам да се прибираш сама толкова далеч.
Тя го изгледа любопитно — долината винаги е била безопасна, но с готовност се съгласи. Докато яздеха обратно до Абърдар в нейната двуколка, той й обясни, че целта му е била да разговаря с Никълъс. Нищо важно вероятно, но може би негово благородие би се заинтересувал.
Щом отвориха външната врата, Никълъс излезе от библиотеката, сякаш беше чакал във фоайето да се върне Клер. Като видя Оуен, той широко се усмихна и сърдечно му предложи ръка.
— Какъв късмет, имам няколко въпроса, на които се надявам, че можеш да ми отговориш.
— Аз също имам няколко лични въпроса — отвърна Оуен.
— Да остана ли? — запита Клер.
— Разбира се — отговори Никълъс и ги поведе към библиотеката. — Оуен, първо ти.
След като Оуен се настани на мекия кожен стол, той обясни:
— Може да не означава нищо сериозно, но преди няколко дена видях нещо много странно. — Той продължи да разказва за колибата, която с Хю бяха открили в имението на Кениън.
Когато приключи, Никълъс измърмори:
— Интересно. Имаш ли някакво предположение какво е, ако въобще означава нещо?
— Ако трябва да дам мнение, бих казал, че колибата се използва за добиване на висококачествена руда — бавно каза Оуен. — Може би злато, но по-вероятно сребро.
— Възможно ли е? — изненадано попита Никълъс. — Чувал съм, че случайно е намирано злато и сребро в Уелс, но никога в промишлено количество и никога в този район.
— Понякога много чисто сребро на буци се открива в така наречените сребърни жили — обясни Оуен. — Веднъж видях една, която бе намерена близо до Еби Вали. Удивителен материал — толкова чиста проба, че може да се разтопи и да се отлее в кюлче без нищо друго освен малка пещ — като тази, която видях в колибата. Не мисля, че сребърна жила може да бъде открита във въглищното находище, но си спомних за затворената шахта, за която ви обясних, че тънкият въглищен пласт се прекъсва там, където скалата се променя. Възможно е тази различна скала да съдържа сребро.