Никълъс сви вежди, докато обмисляше.
— И така, възможно е Уилкинс да е открил сребро и да е отишъл лично при Мадок. Ако металът е в малко количество и е много чист, може да се извади от мината, без никой друг от мъжете да е забелязал. Имението на Кениън е идеалното място да бъде разтопен тайно, тъй като лорд Майкъл не е в имението и Мадок надзирава собствеността му.
— Защо Уилкинс ще отиде при Мадок, а не запази ценното откритие за себе си? — попита Клер.
— Най Уилкинс не е достатъчно умен, за да преработи и продаде среброто без опитен партньор като Мадок — отвърна Оуен. — Ако нашите предположения са верни, двамата могат да направят доста добри пари.
— Точно това търсехме! — възкликна Клер и от вълнение почти подскочи от стола. — В договора на лорд Майкъл е упоменато само въглища, и той няма никакви права върху минералите. Ако Мадок и Уилкинс добиват сребро или някаква друга ценна руда от мината, имаш основание да прекратиш договора. Дори лорд Майкъл да не знае за това, което неговите работници правят, със сигурност компанията ще отговаря пред закона за добиването на нещо, което ти принадлежи.
За миг настана пълна тишина. И тогава Никълъс се прокашля, скочи от стола, спусна се към Клер и я целуна. Едва след време се опомни, че го направи необмислено и бързо.
Обърна се към Оуен и обясни:
— Видях се с лорд Майкъл Кениън в Лондон. Бил е в армията на полуострова и затова е занемарил делата си. И тъй като категорично отказа да направи някакви промени, ние се опитвахме да измислим начин за прекратяване на договора. И сега, с Божия помощ, успяхме, благодарение на теб и на Хю.
Оуен се усмихна.
— За първи път си прав — всичко е благодарение на Бога. Трудно е да повярвам, че откриването на пътя до колибата и това, че отидох там, беше само заради Хю.
Склонен да го отклони от богословски тълкувания, Никълъс каза:
— Засега всичко е още предположение — това, от което се нуждаем, е доказателство от първоизточника. Можеш ли пак да ме заведеш в рудника? Ако двамата успеем да докажем, че сме видели незаконно добиване на минерали, мога да отида в съда, да спра производството, и тогава да започна сам да ръководя мината.
Оуен се намръщи.
— Няма да е лесно да се слезе в рудника. След като Мадок забрани да идваш, той даде нареждане на всички незабавно да го уведомят, ако навлезеш в неговата собственост. Мъжът, който наблюдава главната шахта, е добър младеж, но никога няма да се противопостави на заповедта на Мадок.
— Какво ще кажеш да отидем през нощта? Веднъж след като слезем под земята, няма да има значение кое време на денонощието е.
— След първото ти посещение Мадок огради главния вход на мината и през нощта има кучета и пазачи. Вероятно ще успеем да минем покрай тях, но ще бъде невъзможно да развием скрипеца, без да ни забележат. Всички смятахме, че Мадок е полудял, за да полага такива усилия, да те държи далеч от мината. — Оуен сви рамене. — Разбира се, винаги сме го смятали за малко луд.
Клер се обади:
— От това, което каза, трябва да изключим главната шахта, но какво ще кажеш за старата шахта Байчън? Онази, която се използва само за вентилация.
Очите на Оуен се разшириха.
— Каква памет имаш, девойко. Почти бях забравил за нея.
— Ще може ли? — попита Никълъс.
— Вероятно — замислено отвърна Оуен. — Много е тясна, но има ведро, което може да спусне и издигне само един човек. Ведрото се управлява от мъж и кон, така че ще се нуждаем от помощта само на още един човек. И това не е единственото предимство, шахтата е доста близо до затворения тунел, така че няма да се наложи да вървим много под земята и да рискуваме да ни видят. Ще го направим.
— Да го направим след четири дни. Ще имам време да се видя с моя партньор в Суонзи, с който да обсъдим законовото положение — каза Никълъс. — А също така, преди да влезем в мината, искам да посетя тази колиба, за да мога да я огледам по-внимателно. Ако там топят сребро, трябва да има следи около пещта или върху оборудването. Някои доказателства.
Оуен кимна.
— След четири дена. Това ще ми даде възможност да проверя дали въжето и ведрото са в добро състояние. — Той помръкна. — Колкото по-скоро го направим, толкова по-добре. През последните две седмици проблемите с газа нараснаха и три тунела се срутиха заради лошите подпори. Никой не е загинал, откакто вие заминахте, но чувствам го в душата си, че скоро нещо ужасно ще се случи.
— След една седмица мината ще бъде в мои ръце и аз ще мога да направя необходимите подобрения — уверено заяви Никълъс. Циганският инстинкт му подсказваше, че ще намери начин да отнеме управлението от лорд Майкъл. И ако Майкъл не харесаше това, щеше да бъде дяволски лошо.