Небето беше започнало да се заоблачава и когато всички се нахраниха, настана време да се приберат вкъщи. Никълъс вдигна малчуганите върху каруците, повечето се търколиха върху сламата и задрямаха като малки кученца. Когато преброиха всички, той даде знак на каруцарите да потеглят.
Никълъс и Клер тръгнаха последни. И понеже своенравният жребец не беше безопасен за любопитните деца, той яздеше кротък дорест кон.
— Беше много забавно. Трябва отново да го направим.
Тя се усмихна и насочи Ронда след каруците.
— Радвам се, че мислиш така, защото наистина нямаш избор. Когато децата се приберат вкъщи и разкажат на семействата си, общественият натиск ще те принуди да организираш празник, на който цялото село ще иска да присъства. Мисля, че неделя следобед ще е най-подходящо.
Той се засмя.
— Много добре. Какво ще кажеш за Еньовден, 21 юни? Ако цялото село дойде, вероятно ще бъде най-добре да организираме пикника в по-ниската част, на откритото пространство, и да допускаме на малки групи хората при пингвините. Не искам алчните животни да се откажат от рибата и да започнат да се хранят само със стафиден кейк.
Дълго време яздеха в мълчание. Отпред гласът на Марджед се изви в песен и скоро въздухът се изпълни с тънките гласчета на все още будните деца. За Клер това беше един от онези мигове в живота, през които щастието преливаше в сърцето й.
Бяха минали една трета от разстоянието надолу по склона, когато Никълъс небрежно подхвърли:
— Може би не си чула, но вчера в долината се е върнал Майкъл Кениън. Казват, че е отседнал в имението Брин и се занимава с моите дела.
Клер рязко извърна глава.
— Той е тук?
— Така казват. — Никълъс леко се усмихна. — Не се плаши, Кларисима. Брин е единствената къща, която Майкъл притежава и е нормално да живее в нея.
— Не е нормално, ако е решил да поднови кавгата. — Тя огледа разтревожено хълмовете. — Той е опасен мъж, Никълъс.
— Да, но и умен. Едва ли ще реши да ме убие, щом ще бъде първият заподозрян човек — спокойно изрече Никълъс. — Предполагам, че когато се е успокоил след дуела, си е спомнил какво му казах за мината и е решил да провери.
Клер промълви колебливо:
— Надявам се, че си прав.
За няколко мига настана тишина, когато свърши едната песен и започна нова. Сега небето беше сиво и се чу тътен от далечна гръмотевица. Миг по-късно прокънтя нов гръм, много по-близо. Понито на Клер подскочи от уплаха, а дорестият кон на Никълъс изцвили тревожно и пронизителният рязък звук изпълни въздуха с напрежение.
Никълъс ругаеше ожесточено, докато се мъчеше да се задържи върху седлото. След като успя да успокои жребеца, той се наведе и потупа Ронда по хълбока.
— Скрий — се зад скалата отпред — изкрещя той. — Веднага!
Понито препусна в галоп, а дорестият кон го последва. За малко Клер да падне от седлото, но след няколко ужасни мига, тя успя да запази равновесие. Понесоха се надолу по склона, докато пътеката направи завой и те се прикриха зад една висока скала.
Никълъс извика:
— Сега можеш да намалиш. Тук сме в безопасност.
Клер дръпна юздите на коня си и извърна поглед към Никълъс. Преди да попита какво е причинило този галоп, тя видя кръвта, стичаща се по врата на дорестия кон.
— Мили Боже, било е изстрел от пушка, а не гръмотевица! — задъха се тя. — Добре ли си?
— Чувствам се чудесно. Кеъсар беше улучен, но куршумът не успя да ме засегне. — Той наведе глава и огледа раната на коня. — Само леко е одраскан. Има рана, но не е опасна.
— Не е опасна? — изкрещя Клер. — Можеха да те убият!
— Нямаше да е първият случай, когато бракониер застрелва някого. Имахме късмет. — Той избърса потните струйки по врата на дорестия кон и процеди няколко ругатни за успокоение.
Клер изпита силно желание да го удари.
— Сериозно ли мислиш, че изстрелът е съвпадение със завръщането на лорд Майкъл в Пенрийт? От един ден е тук, и вече се опитват да те убият.
Никълъс спокойно я изгледа.
— Съвпадение е, Клер. Откъде Майкъл ще знае къде да ме намери днес?
— Всеки в долината знае за днешния пикник — остро възрази тя. След като обмисли мълчаливо думите й, Никълъс отвърна:
— Ако Майкъл искаше да ме застреля, нямаше да го направи там, където куршумът може да улучи жена или някое дете от каруцата. — Той притисна носната си кърпа върху врата на коня, за да спре кървенето. И както в Лондон, той добави: — Нито щеше да пропусне.
И понеже знаеше, че нервността й няма да подобри положението, Клер попита по-спокойно: